В руините на Париж
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «В руините на Париж». Краткое содержание книги:
— Опитали са се да ги спрат — но сама виждате с какъв успех.
Черити поклати глава.
— Защо все пак градът е толкова разрушен?
Барлър спря за момент заниманията си с ключалката и я изгледа странно през рамо.
— Струва ми се — каза той, наистина с усмивка, но все пак изведнъж пак с оня дебнещ, почти мнителен тон на гласа си, — че вие сте били свидетел на това, а не аз.
Черити кимна.
— Видях как падна Ню Йорк — потвърди тя. — Стана за няколко минути. Те използваха оръжие, което унищожаваше само органичните форми на живот. Но Париж изглежда така, като че ли се е налагало да превземат сградите една по една.
Барлър сви рамене и отново се зае с ключалката.
— Така горе-долу е и било — отвърна той. — Аз не съм бил там, но от всичко, което съм чувал, боевете трябва да са продължили около половин година.
— Но защо? — учудваше се Черити. — Ако те…
— Защо не ги попитате направо тях — прекъсна я ядосано Барлър. Той отново вдигна поглед и се усмихна извинително. — Простете — каза той, — това май не беше твърде тактично.
— Няма нищо — отвърна Черити. Изведнъж се чу металическо щракване и вратата се открехна леко.
Барлър отстъпи назад, за да я отвори изцяло, запали отново факлата си и изчезна, без да каже нито дума повече, надолу по тясната стълба, която започваше от вратата. Черити го последва. Пътят водеше право надолу. Стените представляваха гол бетон. Те преминаха през някакво приземно помещение, натъпкано с какви ли не вещи, промъкнаха се приведени през една ниска врата и започнаха да се спускат по нова стълба. Стъпките на Барлър ставаха все по-бавни и на неясната светлина на факлата тя съзря нова врата, този път от масивен метал.
И сега беше нужно известно време, преди той да отвори тази врата, а след това свали прожектора от колана си, включи го и внимателно изгаси факлата си.
Черити го погледна въпросително. Барлър насочи бледия лъч на прожектора насам-натам из помещението зад вратата, който разкри само прах и бетон. После насочи лъча към тавана и тя разпозна миниатюрните, разположени в концентрични кръгове отвори вътре в изкуствената облицовка. Радиоактивна охрана. И съдейки по поведението на Барлър, тя изглежда все още функционираше.
Французинът влезе в помещението, направи няколко крачки и отново спря. Черити премига, когато вдигна прожектора и светна с него право в лицето й.
— Елате, капитан Леърд — каза той. — Сега ще проверим дали документите ви са редовни.
Едно немного приятно чувство обхвана Черити, когато последва французина. Барлър отново сведе лъча на прожектора надолу, но очите й сълзяха от ярката светлина и в първия момент й беше доста трудно да вижда отново. Когато очите й се адаптираха към обстановката, тя видя, че са се озовали само в една по-широка празна камера от бетон. По пода имаше прах, събиран от пет десетилетия. Погледна въпросително към Барлър.
Французинът се отмести встрани и размаха прожектора около себе си — и в този момент Черити светкавично се досети къде точно се намираха!
Беше така изненадана, че в първия миг имаше очи само за оградената в алуминиева рамка изподрана врата. Коридорът зад нея тънеше в пълен мрак, но ако човек се вгледаше по-добре, можеше да съзре слабото сияние от зелени и жълти светлинки, които проблясваха някъде много надалеч.
Барлър й остави достатъчно време, за да се справи с изненадата си. После се приближи до вратата и насочи лъча на прожектора към коридора зад вратата — и Черити тропна за втори път.
Върху голия бетон зад вратата лежаха мъртъвци. Двама от тях бяха човеци, а другите двама — мравки. Както хората, така и животните бяха страшно обезобразени: двамата мъртъвци сигурно се намираха тук от доста дълго време, защото телата им бяха мумифицирани, но Черити въпреки това можа да установи, че лицата им бяха така разкривени, като че ли са изпитали страхотни мъки, преди да умрат.
Тя притисна изплашено длан към устата си и се отметна леко назад. Барлър замълча, после пристъпи към вратата и вдигна ръка.
Движението като че ли задейства някакъв скрит механизъм, защото изведнъж тъмнината от другата страна на вратата се смени с лека, почти нежна жълта светлина, а в рамката на вратата се появи тясна червена светеща ивица. Чу се електрически звън и някъде се включи запис, който произнесе някакво предупреждение. Думите не можеха да се разберат, лентата очевидно беше толкова изхабена, че беше почти неизползваема.