Ако жените пожелаят
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ако жените пожелаят». Краткое содержание книги:
„До смърт“, много ми се щеше да му отговоря.
И тъй, от ресторанта не излезе нищо читаво. Сега цялата ми надежда беше в сауната. Лома ходеше на сауна с приятели най-малко по два пъти на седмица и според мен те го правеха не толкова заради хигиената, колкото за да пиянстват. А там, където имаше водка, имаше и жени. Или поне аз много се надявах на това и очаквах вторника като манна небесна. Лома ме целуна, обеща ми да се върне в девет часа и излезе. Изчаках два часа и изгаряйки от нетърпение, тръгнах след него. Тъй нареченият спортен клуб беше разположен в сграда от началото на века, която се намираше в една тиха пресечка. Спортното в него беше само това, че така пишеше на табелата му. Вярно, там имаше и зали с тренажори, но най-важна беше сауната. Клубът бе за привилегировани и в него не пускаха кого да е. Отидох до металната врата и натиснах бутона на звънеца.
— Какво искате? — попита ме един мъжки глас.
— Отваряй, малоумнико! — креснах аз.
— Ще ти отворя аз на тебе — обеща ми той и наистина ми отвори, а сетне облещи очи на тъпата си физиономия и измънка: — Какво има?
— Лома тук ли е? — попитах страховито и нахлух в коридора. Някакъв много решителен човек ми препречи пътя.
— Не може да влезете!
— Махни се, хлапако — усмихнах му се любезно. Младежът понечи да протегне ръка, но аз зловещо добавих: — Само да ме докоснеш, и Лома ще те накълца на парчета.
Момчето отдръпна ръката си, друг още по-чевръст от него младеж тръгна бързешком към вратата в дъното на коридора, аз също ускорих крачка след него и двамата влязохме почти едновременно вътре. Мъжлето ми пиеше бира в компанията на четирима себеподобни ненормалници, излегнат върху хавлиени кърпи. А наоколо нямаше нито женски викове, нито сутиен на закачалката — същински пенсионерски клуб и толкова. Пребледнях от злоба, Лома удари зъбите си с бутилката, а всички останали зяпнаха и тъй си и останаха.
— Извинявайте — изчуруликах аз и промърморих: — Гена, трябваш ми спешно. — Обърнах се на пети и бързичко напуснах помещението.
Влязох в колата и се замислих къде ще е по-добре да вдигна скандал на Лома. Вкъщи или тук? Той нямаше скоро да излезе от сауната, тъй че имах време да обмисля репликите си. Лома щеше да каже нещо от сорта на: „Излагаш ме пред приятелите ми“, а аз щях да му отвърна: „Щом твоите приятели са ти толкова скъпи, спи с тях“. След това мъжлето ми трябваше да се разгневи и ние щяхме да започнем да живеем като хората: да се караме и да се развеждаме, а най-важното бе, че щяхме да престанем с това идиотско строителство на къща.
Бях успяла да измисля едва третата си реплика, когато Лома изскочи от клуба. Якето му беше разкопчано, а видът му бе като на човек, подгонен от зли дяволи. Май че лошо ми се пишеше. А пък аз исках всичко на всичко той да ме зареже, а не да ме пребива до смърт.
Лома седна до мен, погледна ме и поклати глава.
— Какви ги вършиш, а?
— Мислех, че си с мадами — подсмръкнах виновно аз.
— Какви мадами? Колко пъти да ти казвам, че никой не ми трябва. Искаш ли да ти се обаждам на всеки петнадесет минути?
— Ти можеш да ми се обаждаш и докато прегръщаш някоя кикимора…
— Какъв дявол ти е влязъл в главата? Само глупости ти се въртят в ума…
— Не ми крещи — обидих се аз.
— Не ти крещя. Защо се тормозиш? Измисляш си някакви мадами… Притрябвали са ми… Обичам теб…
— Аз също те обичам, Гена! — занареждах и се притиснах до него. — Докато си при мен, всичко е наред, но когато излезеш, веднага започвам да мисля къде си, с кого си… Сънувам лоши сънища…
Лома ме прегърна и започна да ме гали.
— Главата ти е пълна с глупости, затова сънуваш всякакви дивотии…
— Нали не ми се сърдиш? — попитах жално и реших да му припомня за приятелите му: — Какво ли ще си кажат момчетата?…
— Пет пари не давам за тях. Нека само да опитат да си отворят устите, ако не им се свидят зъбите.
Общо взето сауната също се провали с гръм и трясък. Но аз не губех надежда. Оставаха картите.
Една събота Лома се върна доста по-късно от обикновено. С Таня бяхме ходили на театър и се прибрахме след девет часа вечерта, а мъжлето ми го нямаше вкъщи. Седнах във фотьойла с книга в ръка и го зачаках.
— Ладенце, спиш ли? — подвикна той след около три часа веднага щом затвори входната врата.
Излязох в антрето, изпъчих се с ръце на кръста и попитах:
— Знаеш ли колко е часът?
— Поиграхме малко на карти — каза ми Лома угоднически, насочвайки се право към мен.