Ако жените пожелаят
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ако жените пожелаят». Краткое содержание книги:
— Сериозно ли говориш? — изсумтях аз. — Следващия път можеш изобщо да не се прибираш. Чаках те в десет часа, а не в два.
Аз вирнах глава и се понесох към спалнята, заключих вратата и си легнах в леглото. Лома започна да драска по нея и да каканиже:
— Ладенце, какво ти става? Нали ти си обадих, казах ти къде съм…
— Тревожех се…
— Да ми беше казала, веднага щях да се прибера… но си мислех, че с Таня сте на театър, и не бързах.
— Според теб театърът до два часа през нощта ли продължава? Между другото свестните мъже ходят с жените си на театър, а не шляпат карти с разни пияници.
— Добре, ще идем на театър заедно — въздъхна Лома зад вратата. — И аз изобщо не съм пил. Нито капка. Можеш да провериш…
— Притрябвало ми е — изпръхтях аз. — Върви там, откъдето си дошъл.
— Ладенце, престани, чуваш ли? Отвори вратата, ще идем на театър, и на други места ще идем, ако щеш, на майната си ще идем, само не ми се сърди. Много те моля… — Аз мълчах. Лома ритна два пъти вратата и започна да освирепява. — Отвори, докато не съм изпотрошил всичко…
След третия ритник вратата се отвори, а аз за всеки случай се разревах. Лома замря на прага и разпери ръце.
— И таз добра, на всичкото отгоре съм и виновен… Ама защо ревеш?
— За нищо — обидих се аз.
Лома се стовари на пода, сграбчи ръцете ми в лапите си и зачурулика:
— Ладенце, хубавице моя, слънчице мое, хайде да се сдобрим… — Аз само въздъхнах.
На другия ден се чудех къде да сложа една нова ваза и непрекъснато поглеждах към часовника. Времето вече беше напреднало, а Лома седеше пред телевизора и изобщо не се канеше да излиза.
— Ще ходиш ли в кантората? — попитах го с надежда.
— Ъ-ъ. Защо трябва да седя там всяка вечер. Нали има телефон. Ако стане нещо, ще ми се обадят…
Изпуснах вазата, тя се счупи и аз, както винаги, се разревах. Лома скокна, разпери ръце и каза:
— Ладенце, недей де. Ще ти купя десет такива вази.
„Искам да бъда вдовица“ — простенах наум.
В събота се появи Таня. Тя се забавляваше с моите опити да улича мъжа си в изневяра и затова напоследък с нея не се виждахме често.
— Хайде да идем в кухнята — кимнах й аз.
— Лома вкъщи ли е? — попита Таня, докато си обуваше пантофите.
— Вкъщи е, гледа видео.
— Кой филм гледа?
— „Царят лъв“ — отвърнах аз.
— Странно име. Приключенски ли е?
— Не, анимационен.
Таня изгрухтя и разпери ръце.
— Добре де, човекът обича анимационни филми, трябва ли да го убием заради това?
— Трябва, разбира се — изсъсках аз. — Моля те с добро, намери ми килър.
— Определено се чудиш вече какво да правиш — поклати глава приятелката ми. — Мъжът ти не се отлепя от теб, заринал те е с пари, какво още искаш? Защо все така става? Аз си съдирам задника и все нищо не мога да постигна. Нито свестните мъже, нито бандюгите са приритали за мен. А пък пред теб всеки мъж започва да ходи на пръсти! Ей го на Лома: същински звяр, момчетата се страхуват от него до смърт, а вкъщи ти е като болонка — кротък, нежен и все в очите те гледа: „Ладенце, искаш ли портокалче?“ — пропя Таня с идиотската интонация на Лома. — Подава ти пантофите и върти опашка. — Таня се изплю и добави: — Никаква справедливост няма в този живот.
— А пък аз вече не издържам — простенах. — Намери ми килър, иначе ще се самоубия. Не мога да го гледам този малоумник. — И се разплаках.
Таня въздъхна тежко и каза:
— Добре. Ще намеря. И ти ще станеш вдовица на бандит, а аз ще си остана делова жена от областен мащаб. Това е ужасно скучно, но какво да се прави…
— Нямам повече сили — повторих.
— Добре де, защо ревеш? Ще те направим вдовица… Бих сторила всичко за теб, макар че, ако питаш мен… Край, край, не ме убивай с поглед. Ще направя каквото искаш. Можеш да смяташ, че Лома вече е покойник.
— Наистина ли? — зарадвах се и избърсах очи.
— Кога съм те лъгала?
— Таня, не се ядосвай — закаканизах. — Не мога да го понасям вече. И тъй го въртя, и инак, а той се е лепнал за мен като репей…
— Не реви. Ще го направим.
Тъкмо се поуспокоих, когато Лома се появи в кухнята. Огледа ни една подир друга и се навъси.
— Гена, ще вечеряш ли? — засуетих се аз.
— Не — каза той и се нахвърли върху Таня. — Защо си се домъкнала? Някой да те е канил?
— И да ме е канил, и да не ме е канил, на теб какво ти влиза в работата? Или не можеш да устискаш? Потрай още малко…