Виж Джейн бяга…
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Берих
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Виж Джейн бяга…». Краткое содержание книги:
— Само една обиколка!
— Без кънки не е позволено.
Джейн чувства, че кипва.
— Вижте, не искам да споря. Не може ли нещо да се измисли? Пързалката е празна, не виждам с какво ще навредя.
— Без кънки не може, мадам! Това е.
Обръщението „мадам“ кара цялото й тяло да настръхне.
— Хайде, стига! — свива юмруци в джобовете си тя. — Не разочаровайте дъщеря ми! Цяла седмица чака да я доведа тук.
Младежът безразлично вдига рамене.
— Правилата са за всички, мадам. Щом не ви харесват!? — той обръща гръб и започва да се отдалечава.
— Гъз скапан! — измърморва тя, но той я чува.
— Какво казахте?
Всичко се развива с шеметна бързина. Младежът се обръща, тръгва към нея, хваща я с една ръка за яката и я вдига във въздуха, заливайки я с нечувани ругатни. Емили до нея крещи. Вижда тичащи към тях хора. Младежът бързо я пуска. Краката й докосват земята.
— Съжалявам, че избухнах.
— Разбрах. Правилата са за всички — отвръща Джейн и разтреперана пристъпва към близката пейка.
Емили тръгва по леда сама. Справя се не зле…
Късно вечерта седят с Майкъл и обсъждат случилото се. Той казва:
— Господи, Джейн, защо постъпваш така?! Един ден някой от тези може да те убие!
— Съжалявам, Майкъл, просто ме вбеси.
— Добре ли си, Джейн?
— Какво?
През мъглата от спомени, Джейн си проправяше път към лицето на Майкъл.
— Сънувах някаква случка на ледената пързалка — едва промълви тя.
— Спомни си още нещо, така ли?
Джейн поклати глава. Вече бе загубила представа преди колко време е сънувала този инцидент, както и кой ден е днес.
— Трябва да тръгвам за болницата. Ако имаш нужда от нещо, Паула е долу.
— Колко е часът?
— Наближава осем.
— Сутринта или вечерта?
— Сутрин е — целуна я той по челото.
— Да можеше да останеш при мен? — каза Джейн, ужасена от собствения си, хленчещ глас. — Чувствам се самотна без теб. Страхувам се.
— Няма от какво, Джейн! Вече си в къщи. И си спомняш все повече неща. Това е много добре. Не бива да те плаши!
— Объркана съм, а съм и толкова слаба… Понякога изпитвам паника.
— Защо днес не поизлезеш? — предложи Майкъл, стана и я погледна от другия край на леглото. — Защо не кажеш на Паула да те изведе на разходка?
— Не мисля, че ще стигна много далеч.
— Тогава вземете колата. Чистият въздух ще ти се отрази добре.
— Просто не разбирам, защо постоянно съм така уморена?
— Наистина трябва да тръгвам, скъпа. Първият ми пациент ще дойде след час.
— Дали не трябва пак да ме види д-р Мелоф? Може нещо с мозъка ми да не е наред.
— Нека да отложим разговора за довечера, а? — Майкъл отново я целуна и се отправи към вратата. — Ще кажа на Паула да ти донесе закуската.
— Не съм гладна.
— Трябва да хапнеш нещо, Джейн. Искаш да се оправиш, нали?
Нали? Нали? Нали? Нали? Думите я следваха като ехо, докато мъчително пристъпваше към банята. Нужно й беше да мобилизира цялото си внимание, за да отлепи единия си крак, да го премести напред, а после следващия и т.н. и т.н. Най-сетне стигна до банята. Но какво смяташе да прави тук? Беше забравила.
— Какво ми е? — попита отражението си в огледалото над умивалника.
От ъгълчето на устната й се стичаше слюнка, която Джейн ядосано избърса. Това плод на нейното въображение ли е? Или лицето й се е превърнало в зловеща гипсова отливка? Опита се да се изправи. Мускулите на гърба й се сковаха от болка. Дали не е получила удар? Това би обяснило загубата на паметта, летаргията — нейният неотменен спътник — различните физически страдания, които не й дават мира. Но в такъв случай как изследванията от Бостънската градска болница не са регистрирали симптомите? Освен, ако го е прекарала след прибирането си! Възможно ли е да получиш удар, без да разбереш?
— В теб има нещо генерално сбъркано — рече тя на бездушното си отражение. — Ти си сериозно болна, скъпа!
Напръска лицето си със студена вода. Без да я изтрие, се върна в леглото и гушна възглавницата, пазеща спомена за Майкъл.
За миг си представи, че е до нея — ръцете му я прегръщат, телата им плътно се притискат едно в друго… Вече спяха в едно легло. Не бяха правили любов от онзи съботен ден… Колко е минало от тогава? Няколко дни? Седмица? Джейн непрекъснато нямаше сили. Той не проявяваше настойчивост. Просто се гушваше до нея, видимо доволен от трохите, които му подхвърля. Възможно ли е да е отлетяла цяла седмица?