Виж Джейн бяга…
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Берих
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Виж Джейн бяга…». Краткое содержание книги:
— Нацистка?! Паула!? Господи, какво е направила?
— Нищо! — изкрещя Джейн.
Сякаш стъпка в нозете си всички претенции за здрав, нормален разум. Нищо не можеше да предотврати избликът от думи, държани твърде дълго в затвор, подобно на нея.
— Прави всичко безупречно! Проклета машина! Голям брат! До клозета не мога да отида без да ме провери! Не ми позволява да вдигна телефона. Казва на приятелите ми, че съм заминала. Защо не ми позволява да говоря с тях!?
— За какво бихте говорили? — сдържано попита Майкъл. — Наистина ли искаш да те видят в това състояние?
— А за какво друго са приятелите? — сопна се тя.
Лицето на Майкъл загуби цвят — като екран на телевизор, с който си играе нечия неопитна ръка. Той се отпусна на леглото. Обхвана с длани главата си.
— Грешката е моя. Аз казах на Паула да не ти позволява да говориш. Мислех, че така е по-добре. Че ти спестявам стреса… Исках колкото се може по-малко хора да са в течение. Винаги си била дискретна, дори затворена. Съжалявам — гласът му се изгуби в пространството помежду им.
Джейн седна до него. Гневът й се изпари.
— Не, аз съжалявам! Ти явно ме познаваш по-добре от самата мен — надяваше се да види как се усмихва.
Така и стана.
— Ако искаш да говориш с приятелките си, просто кажи. Веднага ще ги поканя.
Джейн размисли секунда — да разговаря с непознати, нещо повече — направо да застане пред тях? Видя й се абсурдно. Той отново е прав. Несъмнено стресът ще е голям. А и на кого да се обади? Какво да му каже?
— Не, не още — каза тя. — Моля те, извини ме! Много съм объркана.
— Затова ли звъня на д-р Мелоф?
— Не знам. Не мога да кажа.
— Защо не поговори с мен?
В очите му напираха сълзи. Удържаше ги с усилие.
— Не се ли убеди, че за теб съм готов на всичко? Въпроси, съмнения, страхове, можеш спокойно да обсъждаш с мен. Ако те дразни Паула, ще я освободя. Ако пък искаш да излизаш по-често, ще те заведа, където пожелаеш. Излизай и сама, стига да предпочиташ… Идвай в моя кабинет в болницата. Винаги си добре дошла. В случай, че не желаеш да бъдеш с мен, няма да се натрапвам — Майкъл замълча за миг, сви се болезнено, но продължи: — Аз ли съм твоят проблем, Джейн? Просто кажи, ако не щеш да съм с теб. Ще изчезна без колебание. Ще ида на хотел, докато този кошмар отмине.
— Не искам това, Майкъл! Проблемът не е в теб, а в мен.
— Готов съм на всичко, стига да е добро за теб, Джейн! — повече не можеше да сдържи сълзите си. — Обичам те! Винаги съм те обичал! Не знам защо ни се случи това, но ще направя всичко, за да го преодолееш, колкото се може по-скоро, дори ако трябва да се откажа от теб!
Джейн също се разплака.
— Не искам да си отиваш. Остани до мен! Не ме напускай, Майкъл!
Тя почувства как ръцете му я обгръщат. Главата й се облегна върху гърдите му. Те плачеха. После изтриха сълзите си. Очите на Джейн потърсиха неговите. Устните му се впиха в нейните. Те се целуваха. Беше им хубаво. Направо фантастично… За първи път Джейн почувства, че се е завърнала в къщи, че е част от този дом.
— Божичко, Джейн, толкова си хубава! — Той я целуваше отново и отново. Ръцете му нежно галеха гърдите й, спускаха се надолу към бедрата под затворената нощница.
Внезапно се дръпна, прибра ръцете си и каза:
— Съжалявам! Прости ми, моля те! Не трябваше да го правя.
— Защо? — попита Джейн, макар да знаеше отговора.
— Сега си объркана, неуверена…
— Уверена съм — възрази тя. — Напълно уверена.
Няколко дълги секунди Майкъл не можа да откъсне погледа си от нея, после се наведе, целуна носа й и каза:
— Винаги съм те харесвал в тази глупава нощница. Смехът й огласи стаята.
— Обичай ме, Майкъл! Моля те!
Той внимателно се вгледа в очите й, сякаш се опитваше да проникне в невидимото зад тях.
— Искам те! — прошепна тя.
Повече нямаше място за възражения.
Тринайсета глава
През следващата седмица Джейн сънува нов сън.
Стои с едно момиченце — дъщеря й — накрая на неголяма, кръгла ледена пързалка в центъра на Нютън. Една до друга са — Емили в розово трико и нови бели кънки, Джейн — в грейка с качулка и дебели зимни ботуши. Готови са да поемат по леда, но ги спира строг мъжки глас.
— Прощавайте, тук не се ходи без кънки.
Джейн поглежда краката си, после — червенобузестия младеж пред себе си.