Виж Джейн бяга…
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Берих
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Виж Джейн бяга…». Краткое содержание книги:
— Но се чувствам ужасно уморена и потисната.
— При твоята ситуация, това не е за учудване. Колкото повече нещата се проточват, толкова повече ще се усилва депресията. Затова е важно да продължаваш с „Ативана“. Що се отнася до умората, според мен тялото ти се опитва да ти каже, че се нуждаеш от сън и почивка. Не му се съпротивлявай, Джейн, послушай го!
— Значи смятате, че не се чувствам така от лекарствата?
Защо го попита това? Нали току-що ти каза, че „Ативанът“ е слаб транквилант, важен за твоето възстановяване?
— В „Ативанът“ няма нищо, което да предизвиква депресия. Възможно е да те прави сънлива. Особено като се има предвид, че теглото ти е под нормата. Това трябва да отшуми, когато привикнеш с него.
— Просто се чувствам безпомощна. Нищо не зависи от мен… — Джейн замълча, по стълбите се качваше Майкъл. — Трябва да приключвам. Отнех ви доста време.
— Радвам се, че се чухме. Ако, съпругът ти е там, може ли да ми го дадеш за минутка?
Майкъл вече стоеше на вратата.
— Тук е — каза тя и му подаде слушалката. — Д-р Мелоф. Иска да говори с теб.
Сърцето й силно заби.
Майкъл изглеждаше объркан — не без основание. Пое слушалката. Май и на него не му е лесно, помисли си Джейн. Не знаеше какво я накара да безпокои д-р Мелоф. Наистина ли подозира, че Майкъл й дава ненужни лекарства. Защо? Коректността му бе безспорна — търпелив, добронамерен, изключителен! Дали просто не изпитва алергия към идеалните мъже? Това ли я е човъркало? Нима наистина не е могла да се примири с щастливия брак? Нима от него е избягала в своята странна, временна лудост? Може би не може и не иска да приеме постоянството на любовта и грижите му? Затова ли непрекъснато търси някаква скрита, зла умисъл? Изглеждаше логично…
Всъщност, кога за последен път й се случи нещо логично? Озоваването насред Бостън без понятие коя е? Джобовете, пълни с пари? Роклята в кръв? Кое от всичко това? Или е логично да не помни нито раждането на собственото си дете, нито смъртта на майка си? Логично ли е да бъде толкова мнителна и зла към хората, които се опитват да й помогнат? Нима най-слабият транквилант може да я превърне в зомби? Логично ли е да е параноичка дотам, че собственият й дом да й изглежда затвор?
Нормално ли е да я боли гърба, главата й да се пръска по шевовете, всяка глътка да бъде мъчителна? Да не може да изпълни дори най-прости неща? Да помни много ясно, че е прибрала тефтерчето си с телефоните, а сега да го няма? В кое от всичко до тук има логика? И как човек, който не помни собственото си име, иска да си спомня останалото?
— Къде ми е тефтерчето с телефоните? — попита тя, след като Майкъл приключи разговора.
Засегнат е, даде си сметка тя. Опита се да избягва погледа му. Майкъл явно не разбира защо съм звънила на д-р Мелоф. Какво мога да му отвърна? Сама не съм наясно.
— Беше тук — Джейн издърпа чекмеджето. — Ето, сега го няма.
— Не знам къде е — простичко отвърна Майкъл.
— Беше тук, когато се върнах от болницата.
Защо е толкова настоятелна? Защо прави въпрос от някаква дреболия? Защото най-добрата защита е нападението. Ако вдигне скандал, ще предотврати обясненията за своето позвъняване на д-р Мелоф.
— Тогава сигурно е там — чу гласа на Майкъл.
— Не е там! Можеш да провериш.
— Какво да проверявам? Щом твърдиш, аз ти вярвам.
Джейн си го преведе по следния начин: „Ако ти ми беше казала, че моите лекарства са от д-р Мелоф, аз нямаше да се усъмня!“ Тя се ядоса. Нервно закрачи напред-назад край леглото.
— Сигурно Паула го е преместила — извика след миг.
— Защо й е да го мести?
— Не знам! Във всеки случай, миналата седмица беше тук, а сега го няма. Не може само да е изчезнало!
— Ще попитам Паула в понеделник — рече Майкъл, мъчейки се да пази самообладание. — Не разбирам защо толкова ти е притрябвал?
Поведението й явно го тревожеше.
— Може да искам да позвъня на някоя приятелка — рязко отвърна тя.
Разбираше, че се държи глупаво — включително и със себе си.
— Може да реша да събера отломките от своя живот. Или да ми е омръзнало да седя по цял ден като в клетка, под надзора на тази нацистка.