Тайната на остров Пайн

Тъй като не беше нужно да отидат спешно във Форкс, Вашингтон, Макс убеди Кабрило да останат една нощ в Лас Вегас. Ако беше пожелал, Хуан би могъл да си устрои добър живот като професионален покерджия, така че нямаше проблем да обере парите на останалите играчи на масата. Хенли не се представи толкова добре на масата за барбут, но и двамата бяха съгласни, че вечерта е била едно приятно разнообразие.

В пристанищния град Порт Анжелис на протока Хуан де Фука, границата между Съединените щати и Канада, те наеха един форд „Експлорър“ за няколкочасовото пътуване около поразителната Олимпийска планина до Форкс.

Мястото беше типично за малките градове в Америка. Целият делови живот беше струпан на шосе 101, на фона на къщи в различна степен на упадък. Дърводобивът беше основният поминък на района и след като търсенето почти изчезна, стана очевидно, че Форкс запада. Няколко витрини бяха празни, а на стъклата бяха залепени табели „Дава се под наем“. Малцината минувачи по улиците не бързаха заникъде. Раменете им бяха прегърбени не само от студения вятър, който духаше откъм Северния Тих океан.

Тъмнеещото небе беше изпълнено с бухлати облаци, които заплашваха да се излеят всеки момент.

В центъра на града Макс посочи един хотел и каза:

— Дали първо да си вземем стаи, или да продължим направо за Рониш?

— Не знам колко приказлив ще излезе човекът, а и рецепцията в тези градчета не работи до късно. Така че хайде първо да си вземем стаи, а после ще отидем при него.

— Човече, това със сигурност не е „Цезарс“9 — отбеляза Макс.

Трийсет минути по-късно наближиха черен път встрани от Богачил Уей, на десетина километра от града. Борове се издигаха над главите им, а дънерите им бяха толкова нагъсто, че не видяха светлините на къщата, докато не стигнаха почти до нея.

Както им каза Ерик, Джеймс Рониш не се беше женил и това си личеше. Едноетажната сграда не беше виждала боя от десетилетие или повече. Покривът беше поправян с разноцветни керемиди, а моравата пред къщата приличаше на бунище. Там имаше тленни останки от автомобили, сателитна чиния е големината на детски басейн и варели, пълни с метални чаркове. Вратата на гаража до къщата беше отворена и вътре картината бе също толкова безутешна. Работните маси бяха осеяни с неописуеми джунджурии, а до тях се стигаше по пътеки, които пресичаха струпани по пода боклуци.

— Просто да не повярваш — отбеляза Хуан под нос.

— Залагам десетарка, че пердетата му са от кърпи за чинии.

Кабрило паркира джипа до очукания пикап на Рониш. Вятърът караше дърветата да пукат, а голите им върхове да шепнат. Бурята щеше да се развилнее след минути. Хуан грабна напъханите в презерватива листове от централната конзола. Много му се искаше да ги прочете, но някак си не му се струваше подходящо. Можеше само да се надява, че Рониш ще сподели с тях съдържанието им.