Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
До младежите имаше шестима възрастни мъже.
— Това са учителите им. Те ще ми помогнат да създам това, което ще бъде моя дъщеря, и когато привършат, телата им ще умрат. Тогава духът и знанията им ще преминат в шестимата млади хора. — Драконът кимна към другата страна на огромната зала и оттам се появиха още шестима по-възрастни мъже. — Надявам се, че повечето от младите, които дойдоха при нас, ще докажат, че са ценни, защото тези от тях, които нямат наследници до смъртта си… ще отнесат със себе си знанието и то ще бъде загубено завинаги.
— Само дванайсет ли са? — попита Миранда.
— Ако Пъг не ни бе измъкнал от нашия умиращ свят, нямаше да има и един. И ако тринайсетото ценно дете дойде преди раждането, то също може да стане един от нас. Ако дойде пък момиче, тогава и то ще бъде в свитата на първата ми дъщеря. Ние от Аал още може да се разрастваме.
Миранда скри нетърпението си. Сега имаше други грижи.
— И когато родиш дъщеря си, какво?
— Тогава духът ми ще се съедини с духовете на свитата на съпруга ми, ще се смесим изцяло — всички знания, спомени и чувства, цялата болка и радост, всичко в едно съзнание. А после всичко отново ще се раздели и тези момчета ще станат наши синове, а дъщеря ми ще добие реалната си форма.
— Нов оракул?
— Да, така ще бъде.
— А в какво тяло ще се преобрази? Не виждам тук младо момиче.
— Тялото на дракона е вълшебно; то е по-силно от всичко, което Оракулът на Аал си спомня да е използувал от най-дълбоки старини. То ще бъде използувано отново.
— И поради тази причина тя няма да бъде с нас двайсет и пет години?
— Да. Тя ще е дете, независимо от това, че по всяка вероятност ще разполага с моята мощ.
— Все пак ще бъде достатъчно едро момиче, за да възпре някой, който би решил да се промъкне насам, нали? — За момент се замисли, после попита: — Знаеш ли къде е Пъг?
Оракулът затвори очи и се съсредоточи.
— Не е на острова си. Виждам го някъде… някъде между световете.
— По дяволите! — изруга Миранда. — Ще имаме нужда от него тук, докато дъщеря ти стане достатъчно силна, за да защитава тази зала. Колко време остава, докато навлезеш в последната горещина?
— По-малко от година, Миранда. После ще изчезна, защото при преоформянето винаги се губи нещо. Това е защото ние, които бяхме стари, когато звездите бяха нови, помним твърде малко за собственото си начало. Но с прераждането идват още знания и повече сила, и тази, която ще дойде след мен, по всяка вероятност ще ми бъде равна, а може би и по-добра.
— Ако оживеем толкова дълго — промърмори Миранда.
— Надигат се черни приливи. Отиват към далечни брегове, но може да стигнат и дотук.
— Трябва да тръгвам. Времето е малко, а трябва да се свършат много неща. Бяха взети доста много глупави решения и заради това сме станали много зависими от предсказания и поличби.
— Избрала си странна публика за разсъжденията си — отвърна оракулът.
— Това, че ни помагаше, е извън всяко съмнение — каза младата жена. — Но съдбата е непостоянна. Смятам, че човек би могъл да управлява съдбата си, ако се опита.
— Така мислят онези, които ти се противопоставят — каза оракулът. — В това се корени целият проблем.
— Те са отчаяни фанатици, които живеят в лудешки мечти и нямат нищо общо с реалността. Те носят само смърт и болка.
— Вярно е, но те споделят чувството ти за самоопределение.
— Ще запомня това — сухо каза Миранда. — Сега ти казвам сбогом. Достатъчно ли си защитена тука?
— Нашите изкуства и умения са достатъчни, дори за най-могъщите.
— Тогава си тръгвам. Ще се срещнем ли отново?
— Не знам — каза оракулът. — В съзнанието ми се появяват твърде много възможности за края и нито една от тях не изглежда твърде вероятна.
— Тогава добър път към безсмъртието и се моли ние, по-дребните създания, да живеем достатъчно дълго, за да поздравим дъщеря ти, когато се появи в своята същност.
— Пожелавам ти успех — каза драконът.
После младата жена си тръгна — изчезна от очите на присъствуващите и пространството, където стоеше допреди малко, се изпълни с нещо като лек повей.
Драконът се обърна към свитата си и каза с усмивка:
— Доста прилича на баща си, не мислите ли? Но цинизмът в характера й би могъл да се превърне в уязвимо място и да я подведе. Надявам се, че съдбата ще е благосклонна към нея.
— Да, доста прилича на баща си — каза най-старият от свитата.
Беше застанала на върха на хълма и вятърът издуваше наметката й като разперени крила. Дим от далечни пожарища пареше очите й, но тя мълчаливо наблюдаваше касапницата долу. Конници преследваха бегълците, насилваха ги и ги убиваха просто така, за удоволствие. Като използваше своите дарби, тя подробно изучаваше погрома, сцена след сцена.