Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
Ето защо Дионисий отговори веднага:
— Планът ти, Кринипе, е чудесен. Обещавам, че хората ми, привикнали към строг ред, ще се захванат охотно за работа и ще подсилят стените на приятелския ни град. Кажи само за какви лакти говориш — за гръцки или за финикийски?
Кринип беше достатъчно хитър да проумее веднага какво иска да му каже Дионисий.
— Все повече и повече ми харесваш, Дионисий от Фокея — каза той. — Разбира се, имам предвид финикийски лакът, а не гръцки. Дори само от уважение към картагенските си съюзници съм длъжен да взема като мярка финикийския лакът.
При тези думи Дионисий разкъса ризата си и започна да си скубе брадата:
— Чувате ли, чувате ли, мои хора, как този нещастен тиран оскърбява йонийското ни достойнство! Но не, ние ще издигнем стените на Химера с три гръцки лакътя и това ще бъде правилно и справедливо — и нито един пръст повече! О, Кринип, никога ние, борците за йонийска свобода, принудени да напуснат родината си, няма да отстъпим пред теб! Нито персийският лакът, нито финикийският, нито египетският няма да бъдат мярка за нас. Не е ли така, скъпи мои земляци и верни другари по оръжие?
Тогава хората на Дионисий взеха да крещят, а най-бурните от тях се затичаха да грабнат оръжието си, което беше оставено в домовете, където се бяха настанили.
— Гръцки лакът, гръцки лакът! — огласяваха улиците те, тъй като знаеха много добре, че гръцкият лакът е три пръста по-къс от финикийския. Стражата на Кринип напразно се опита да ги възпре, размахвайки своите къси палки. Нашите хора се добраха до самия трон на Кринип и за малко не го събориха. Доволен от развитието на събитията, Кринип се скри зад трона си и продължи спора с Дионисий, но скоро му се наложи да отстъпи и да приеме гръцкия лакът. Тогава хората ни заподскачаха от радост и бързо забравиха за раздорите си. По такъв начин Дионисий успя да ги накара доброволно да се хванат на работа. Всички започнаха да строят стените с желание — само и само да се мерят с гръцки лакът.
След всичко това Кринип заповяда както жителите на града, така и гостите да се прибират по къщите преди да падне мрак и да стават с кукуригането на петлите. Ако някой бъдеше забелязан навън след смрачаване, той трябваше да заплати глоба в градската хазна или го чакаше оковаване в дървени пранги на пазара. Да се излиза на улицата през нощта се разрешаваше само в случай на болест, за да се извика акушерка, при пожар или при изпълнение на някои обреди, свързани с фазите на луната. Който се излежава сутрин след кукуригането на петлите без особена причина, първо следваше да се глоби, при второ излежаване — окован в пранги, а при трето — наказан с изгнание от Химера. Струваше ми се, че никой тиран никога не е издавал по-жестока заповед от тази.
Дорией, Микон и аз можехме да не участваме в надстрояването на стените, тъй като с нищо не бяхме нарушавали нощния покой на Химера. Дионисий ни разреши да живеем при Танаквил и да правим каквото искаме. Що се отнася до мен, аз получих специално разрешение от Кринип да бродя нощем по улиците, особено по пълнолуние, когато ме обхващаше безпокойство.
Но ето че сикулите отново доведоха дъщеря си пред нас. Момичето беше отслабнало и погледът му беше безумен. Тези почтени хора ни се оплакаха:
— Неудобно ни е да ви безпокоим, уважаеми гости на Химера, но нашата дъщеря е навярно омагьосана. Когато миналия път се прибрахме доволни в дома си, тя отново престана да говори и оттогава насам не е произнесла нито дума. Тъй като бяхме забелязали колко лесно се върна речта й миналия път, когато я доведохме при вас, мислехме отначало, че това са капризи. Но напразно я бихме и наказвахме. Тя упорито продължава да мълчи… Не искаме да ви обвиняваме в магьосничество — продължиха те. — Но не е ли някак странно, че гръцкият лечител само с една целувка излекува дъщеря ни. Позволете ни да я приближим още веднъж до него и да видим какво ще стане този път.
Микон отчаяно се защитаваше с думите, че за всичко си има време и че никак не е хубаво за него сега, когато е потънал в божествени мисли, да целува жени и да се разсейва.
Дорией и Танаквил бяха почнали да подозират, че волно или неволно Микон наистина е омагьосал момичето, и го помолиха все пак да докосне с устни нейните. Отначало това нямаше никакъв ефект, но след като Микон я подържа известно време в прегръдката си, лицето му изведнъж поруменя и той започна да я целува със страст. А щом я пусна, нямата започна да се смее и да говори. Девойката целуна ръцете на Микон и го увери, че е безсилна пред вълшебния му чар. Когато се намира далече от Микон, гърлото й пресъхва и езикът й се сковава. Затуй, молеше го тя, би искала да остане близо до него.