Белия дявол — Синове
- Автор: Калчев Христо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белия дявол — Синове». Краткое содержание книги:
Дарма поклати глава, по тъмното й лице мина тъжна усмивка.
— Не, моето момче — Дарма чу обръщението, неволно излязло от устата й, погледна го, затвори очи и продължи. — Исак страдаше от накърнената си гордост. Той беше потомък на велик род и схващаше упадъка му като лична обида, но разбра, че няма сили за борба, оттегли се тук и завърши живота си като халиф и васал на султана. Ткон гледаше на Отомания като на проклятие свише, той разговаряше с бога, но не познаваше хората, и ако Вангел не го пазеше, Исак щеше да го убие още в Киркира. Наричаше го „лудия самозванец“ и го мразеше повече, отколкото мразеше Османовия род, отнел личното му величие. Те бяха благородници, архонти, наследници на Константиновия престол, но враг на Отомания беше баща ти и само той заслужи величие в тази битка, макар че днес и тримата са мъртви…
Дарма отвори очи.
— Уморих се, княз… Слугите са на твое разположение — мавританката се вдигна пъргаво. — Ще заповядам да доведат жени. Забавлявай се и почивай, животът е толкова кратък!
„София трябваше да чуе това — злорадо мислеше той, загледан след бившата любовница на баща си. — Дарма? Никой не беше споменавал това име!“ Сега той знаеше повече от майка си, знаеше, че някога Дарма е била изключително красива, че Белия дявол е започнал да убива заради нея… Знаеше също, че това, което майка му наричаше християнски морал, е невалидно в дома на мавританката… И слава богу!
Спидер чу шум и извърна глава. От дъното на портокаловата градина се зададоха четири момичета, водени от снажен негър, облечен като сарацин с бял бурнуз, бяло боне и сандали… „С Дарма говорехме лингва франка, а с тях?“ Филип изгледа алчно появяването на жените, но погледът му веднага различи една от тях. Това бе Зоя…
Не беше минала седмица, откакто излезе на синьо дъно, и Спидер разбра, че е предприел най-безсмислената авантюра в живота си и най-скучната. На борда пиеха двадесет и двама главореза в очакване на плячка. Разбираше ги, но все още не разбираше какво очаква самият той от това плаване. Когато излязоха от Венецианския залив и флойта литна по водите на Адрианово море, капитан Неарос вдигна знамето на Републиката и изнесе бурета с ром на палубата.
— Капитане, кого попитахте да дадете пиене на тази сган?
— Опитът, княз — без сянка на раболепие отговори гъркът. — Такива мъже се управляват трудно, повярвайте ми!
— Веднага спрете пиянството! — безстрастно и сухо заповяда Спидер.
— Вие го спрете — Неарос се поклони и излезе от каютата.
Тогава гневът го връхлетя като епидемия и той излезе на палубата.
— Капитан Неарос! — извика Спидер. — Заповядах ви да спрете рома! Искам да видя как ще изпълните нарежданията ми!
Гъркът се появи на квартердека.
— Казах ви, княз, налудничави заповеди не изпълнявам…
Преди да довърши фразата, Спидер измъкна пищова и стреля. Оловото попадна в гърлото на капитана и прекърши живота му в кървава агония. Пиратите се спогледаха, лицата им изразяваха по-скоро учудване, отколкото гняв, ярост или нещо свързано с чувства.
— Изхвърлете трупа в морето! — заповяда Спидер. — Изберете капитан! Чакам го в каютата!
Филип седна на масата си и зачака. След половин час на вратата почука Зигфрид Нери, рус швейцарец със стъклено сини очи и врат на бик от долината на Рейн.
— Екселенц, аз съм капитан, ако нямате други решения!
— Нямам, Нери, седни! — Швейцарецът обаче остана до вратата. — Застрелях Неарос, защото така исках! Разбираш ли? — кимна. — Ще застрелям всеки, който ме попита защо! — Спидер стана. — Ние сме каперски кораб, но нападаме само враговете на Венеция. Кои са те в Средно море и малките морета до Проливите?
— Отоманската империя… Или не?
— Да, Нери. Ние ще нападаме фелуци и кочерми. Прибери рома! Ще го вадиш само с мое разрешение! Върви!
Когато остана сам, Спидер си каза, че е клоун, че малко го е еня за дисциплината на борда, че никой по-малко от него не се интересува пияни или трезви са ония свини на палубата…
На свечеряване налетяха първия турски кораб. Беше търговски съд и плуваше от Измир за Мароко. Зигфрид хвърли куките и без бой се качи на борда му. Плячката беше жалка, но все отнякъде трябваше да се започне. Спидер издави турците, остави жив единствено един готвач арменец, който трябваше да храни сбирщината на флойта и пряко да се подчинява на Наум Белиот. Повече от месец се рееха из морето, а още не беше преодолял нито морската болест, нито ужаса на сухоземния човек от вода без бряг. „Ще свикна!“ — мислеше Спидер и стискаше очи в каютата си. Виеше му се свят, повръщаше му се, раздираше го диария… На разсъмване ги подгониха два военни фелука, но флойтът беше с класи по-добрия кораб и без да пуска допълнителни платна, бързо се откъсна по вятъра. Спидер обаче не обичаше да бяга, макар че цял живот му се налагаше да обръща гръб на полесражението. Когато флаговете с полумесеца изчезнаха под хоризонта, той удари камбаната и събра екипажа на фалшборда.