Разрушителят на светове
- Автор: Диксон Гордон Руперт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Петрова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Разрушителят на светове». Краткое содержание книги:
— А, ето каква била работата! — меко изрече Дахно, но вече личеше, че почва да му писва, — значи, млечните ти зъби най-после паднаха!
Лицето му изведнъж стана много сериозно.
— Блейс — започна той бавно, като наблягаше на всяка една дума, — действително не съм мислил дали ще е безопасно за мен да живееш тук, ако не работиш с мен.
— Я обясни! — поиска да знае Блейс.
— Просто всичко зависи от теб. Ако изведнъж ти щукне, че аз съм опасен за теб? Или един прекрасен ден решиш, че съм почнал да ти преча да се занимаваш с това, което искаш? Напълно е възможно да се случат и едното, и другото — затова казах, че не знам какво ще стане. Но съм сигурен, че ако живеем и работим заедно, ще сме в по-голяма безопасност. Лично аз съм убеден, че съм ти нужен.
— Да, бе, нужен съм ти — каза Блейс, и изведнъж в съзнанието му се появи незнайно защо друг смисъл на тези думи. — Проблема е, че това не променя нищо. Даже ако всичко, което ми каза, е вярно, това също не променя нещата. Аз вече съм голям. Ако ще ти ставам партньор, искам достъп до най-важните ти дела. Иначе това няма да е реално партньорство. Откъде да знам, че не смяташ цял живот да ме използваш като пешка — да ти върша мръсната работа? Това вече не ме устройва, Дахно.
Очите им се срещнаха.
— Така е, повярвай — продължи Блейс, — аз не бих могъл да живея така, и ти много добре го знаеш, защото си наясно що за човек съм и откъде идвам.
Дахно горко въздъхна.
— Ох, тази наследственост! Моля те, няма нужда. Бях ти казал, че или искам да постигна повече, отколкото майка ни е мечтала да получи от живота, или нищо не искам. Няма да мога да те посветя във всичките си дела, дори и заради собствената си безопасност. Но ако дойде момента и опре ножа до кокала, ще го направя и ще ти разкажа всичко. Сега първата ми задача е да те направя дясната си ръка.
Той замълча, очаквайки следващия въпрос на Блейс. Но Блейс мълчеше.
— Разбира се — продължи Дахно, няма да е редно да получаваш лъвския пай, като мен, но ти обещавам, че твоя дял ще бъде най-големия след моя. Това е всичко, което мога да си позволя да ти кажа сега. Що се отнася до останалото, както съм го казал преди, така ще бъде. Какво правя и как го правя — това ще видиш и разбереш сам. А сега ми кажи, съгласен ли си да участвуваш във всичко това, като моя дясна ръка или не? Е…?
Блейс мълчеше, обмисляйки думите на брат си.
— Поне засега, за момента — каза накрая той, — да, съгласен съм.
Една могъща ръка се протегна към него. Блейс я обхвана с дългите си и тънки пръсти, и почувства необикновен прилив на доверие и разбирателство. После ръцете им се разделиха и усещането изчезна.
— Тогава напред! — решително каза Дахно, ставайки усмихнат от креслото. — Както ти казах преди малко, предстои ти да се запознаеш с бъдещата си работа.
Глава 17
Галерията за посетители в Палатата се намираше над залата, в която заседаваше правителството на Асоциация. В нея не се допускаха обикновените хора.
Когато влязоха в коридора, водещ към входа на галерията, Дахно прикрепи към сакото си визитка в зелено и бяло и подаде още една такава на Блейс.
— Сложи си я! — заповяда той.
Блейс се подчини. На входа стоеше пазач в черна униформа, с енергиен пистолет в отворен кобур. Когато се приближиха, той приветливо се усмихна на Дахно, но щом забеляза Блейс, застина на място и махна с ръка, за да го задържи — трябваше щателно да проучи визитката му.
Дахно и Блейс се спряха.
— Това е партньорът ми — представи брат си Дахно, — а освен това е и по-малкият ми брат. Том, позволи ми да ти представя Блейс Аренс.
Пазачът се поклони.
— Добре дошъл в Галерията за посетители, Блейс Аренс.
Блейс забеляза, че в приветствието липсваше думата „уважаеми“, която беше обичайния начин за поздрав, възприет на тези планети, а също и неотменна част при общуването между представителите на различните църкви.
— Благодаря — усмихвайки се, отговори Дахно вместо Блейс.
Те минаха през входа.
— Никога не пренебрегвай дребната риба — меко поясни Дахно, — тя може да ти бъде изключително полезна, особено ако трябва да престъпи правилата заради теб.
Галерията се оказа почти празна. Имаше няколко реда кресла, побиращи навярно около петдесетина души. Редовете бяха разделени на три сектора с напречни пътеки, а надлъжно минаваше една по-широка, централна алея. Дахно мина пред Блейс и седна на едно място на първия ред, като посочи на Блейс съседното.
Перилата на балкона на галерията бяха доста нисички, и те можеха да виждат по-голямата част от местата в залата долу, отредена за депутатите. Стените и куполообразния таван бяха облицовани с тъмен камък. Светлината падаше право надолу, към столовете на депутатите. Но тъй като стените я поглъщаха, а като се прибавеха и черните и сиви костюми на присъстващите, цялото помещение добиваше мрачен и тайнствен вид, сякаш бяха в пещера.