Конспирацията срещу Магдалина
- Автор: Гарднър Лорънс
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Жанр: История
Электронная книга - «Конспирацията срещу Магдалина». Краткое содержание книги:
Магдалина в църквата Св. Франциск в Асизи, Понтано е нарисуван в покорна поза пред една гигантска,
облечена в червено, Магдалина.
Доминиканският наставник на отец Лакордер, св. Тома Аквински, през 1787 г. изнесъл една
историческа проповед за изображенията на Магдалина, в която заявил, че “червеното е цветът на вярата”.
Това до известна степен съвпада с ортодоксалното мнение на Църквата, тъй като кардиналите се обличат в
червено. Разликата е в това, че според Ватикана въпросната привилегия не се отнася до жените. Жена с
червена мантия – това било не само богохулство, то символизирало похотта и безпътството на “Алените
жени”. В монашеските среди били възприети изображенията на Мария Магдалина и в бяло, както я
виждаме на портрета с яйцето. Това също било неприемливо за Римската църква, тъй като бялото
представлява цвета на чистотата и не бивало да се използва за една грешница. (След малко ще се върнем на
въпроса за правилата в изящните изкуства).
Важна подробност с оглед на силния интерес на монашеските среди към Мария Магдалина е, че
всичко започва през 410 г. с монасите-касианити в Марсилия. Техният основател Иоан Касиан през 397 г. е
бил във Витлеемския манастир, когато по същото време, на Картагенския събор, епископите съставили
Новия завет. Останалите извън канона послания и други текстове били осъдени на унищожение, вследствие
на което техни копия били укрити из цялата империя.
Касиан знаел точно какво са съдържали ръкописите за Мария Магдалина, но чак през ХVIII в. и
сравнително наскоро, през 1945 г., със свитъците от Наг Хамади, част от тези тайни документи излязоха на
бял свят. Всъщност ръкописите бяха публикувани чак през 70-те години на миналото столетие, така че в
продължение на малко повече от 1500 години каноническият Нов завет на Църквата е бил единственият
източник на сведения за светите християнски писания. Едва наскоро разбрахме онова, което е знаел Иоан
Касиан, а доминиканските монаси-проповедници винаги са вярвали.
ЗАБРАВЕНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ
С оглед на последните открития, като ръкописите от Мъртво море и Наг Хамади, заедно с десетки
хиляди намерени документи от старозаветни времена, за църковната догма вече е непосилно да носи
товара, вменен и от традицията. Хората,разбира се, имат правото да вярват в каквото си поискат, но тези
документи хвърлят нова светлина върху много аспекти от църковната история. В някои случаи те
потвърждават онова, в което се е вярвало отдавна, но в други представят съвсем различни сценарии.
Сляпата вяра все повече отстъпва в миналото, защото има нови неща, които трябва да се претеглят.
Трябва или да се вземат предвид всички факти, които са налице, или те да бъдат пренебрегнати и да се
продължи по старому. А сега има две алтернативни версии, върху които да градим преценките си. Човек не
може да обори една догма, а след това да представи нова, с която да я замени. Догмата е система, която се
приема по задължение, но не може да функционира в среда, където има свободна воля и право на избор.
Думата “ерес” идва от гръцката hairesis, която означава “избор”. Следователно обвинението в ерес
било лишаване от избор. В епохата на Инквизицията се смятало за престъпление да не се подчиняваш на
равилата на Рим и догматичните мнения на епископите. Днес положението е по-различно – всеки има право
на свободен избор, но това трябва да е информиран избор. За да улесним процеса, е необходимо да
изучаваме както неканоничния материал, така и документите, подбрани преди много векове от хора с
определени интереси.
Един от текстовете, които заедно с Pistis Sophia може да са били познати на Иоан Касиан, е
озаглавен “Беседа на Спасителя”. Това също е серия от въпроси и отговори, но с по-ограничен брой
участници, основните от които, освен Иисус, са Матей, Тадей и Мария Магдалина. В някои моменти
диалогът придобива кабалистични нюанси и се свързва с Граала, в смисъл че основното му послание е
съсредоточено върху спасението и индивидуалното постигане на Светлината. Основава се на широк набор
изказвания на Иисус, известни като протоевангелие “Q”, (от немското quelle – извор). Много от тези
изказвания се появяват в Иоан и синоптичните евангелия, но други липсват, макар да присъстват другаде в
“Q” – контекста. За мен в момента важния аспект от “Беседа на Спасителя” е, че представя Мария