Град на паднали ангели

почивка като водач на клана за неопределено време, и временно назначила на свое място

Рафаел. След като сама го е избрала, защо ще иска да води война срещу него?

Саймън сви рамене.

— Не знам. Предадох ти думите й.

— Защо не ни каза за нея, Саймън? — попита много тихо Люк.

— Тя настоя да не казвам — Саймън осъзна колко глупаво прозвуча това. — Не бях срещал

вампир като нея — добави той. — Познавам само Рафаел и другите от „Дюмон”. Трудно

мога да я опиша. Каквото и да каже, ти се иска да й вярваш. Каквото и да те помоли да

направиш, ти се иска да го направиш. Исках да й угодя, макар да бях наясно, че си играе с

мен.

Мъжът с кафето и поничките отново мина покрай тях. Люк си купи кафе и геврек, и седна

на ръба на фонтана. След малко Саймън седна до него.

— Мъжът, който спомена името на Камила, я нарече „древна” — каза Люк. — Мисля, че тя

е един от най-най-старите вампири на света. Сигурно пред нея повечето биха се почувствали

незначителни.

— Накара ме да се почувствам като буболечка — каза Саймън. — Обеща, че ако след пет

дни не пожелая да работя с нея, повече няма да ме безпокои. Казах й, че ще си помисля.

— Направи ли го? Помисли ли си?

— Ако тя убива ловци на сенки, не искам да имам нищо общо с нея — отвърна Саймън. —

Друго не мога да ти кажа.

— Сигурен съм, че Мерис ще остане доволна.

— Иронизираш ме.

— Не е вярно — каза Люк изключително сериозно. В такива моменти Саймън забравяше

спомените, които имаше с Люк (че е доведен баща на Клеъри, че винаги беше насреща, че с

удоволствие ще те вземе от училище или ще ти даде назаем десет долара за книга или за

билет за кино) и си припомняше, че Люк е водач на най-голямата глутница върколаци в

града; както и че в критични ситуации всички от Клейва се вслушваха в думите му. —

Забравяш какъв си, Саймън. Забравяш каква сила имаш.

— Иска ми се да можех да забравя — каза горчиво Саймън. — Иска ми се да не използвам

силата си и тя да изчезне.

Люк поклати глава.

— Силата е магнит. Тя привлича онези, които я желаят. Камила е сред тях, но ще има и

други. Дори в известен смисъл имахме късмет, че се появява чак сега — той погледна

Саймън. — Ако те извика отново, ще можеш ли да пратиш известие на мен или на Клейва и

да ни кажеш къде можем да я намерим?

— Да — бавно каза Саймън. — Тя ми каза как да я намеря. Но няма просто да се появи и да

надуе магическа свирка. Когато ме извика да говорим, изпрати ратаите си да ме заведат при

нея. Да пратиш някой да ме следва, докато установя контакт с нея, няма да реши проблема.

Ще пипнете ратаите й, не нея.

— Хм — Люк изглеждаше замислен. — Тогава ще трябва да измислим нещо по-хитро.

— Трябва да побързате. Тя каза, че ми дава пет дни. Тоест до утре ще очаква някакъв знак от

мен.

— Предполагам, че го очаква — каза Люк. — Всъщност разчитам на това.