Град на паднали ангели

— Както винаги, умирам от щастие, че не разбирам какви ги дрънкаш — каза Джейс. —

Това ме изпълва с чувство на спокойствие и щастие.

Кайл остави джойстика и екрана замръзна с огромен пистолет в близък план.

— Ще си взема геврек.

Саймън му подхвърли един и Кайл тръгна към кухнята, отделена от дневната чрез дълъг

плот, за да намаже геврека си с масло. Джейс погледна към бялата торба и махна с ръка.

— Не, благодаря.

Саймън седна до малката масичка.

— Трябва да ядеш нещо.

— Я, кой го казва!

— Кръвта ми свърши — отвърна Саймън. — Или ще черпиш.

— Не, благодаря. Вече минахме през това и съм на мнение, че ни е по-добре когато сме само

приятели.

Както винаги, тонът на Джейс беше леко саркастичен, но отблизо Саймън забеляза колко е

блед, и че около очите му имаше тъмни сенки. Скулите му изглеждаха изпъкнали повече от

преди.

— Наистина — каза Саймън и бутна през масата торбата към Джейс. — Трябва да хапнеш

нещо. Не се шегувам.

Джейс погледна надолу към торбата с храната и примигна. Клепачите му бяха сиво-сини от

изтощение.

— Честно казано, от самата мисъл ми се повдига.

— Снощи заспа — каза Саймън. — Нали трябваше да ме пазиш? Знам, че не приемаш

сериозно задачата си, но все пак. Откога не си спал?

— През нощта ли? — Джейс се замисли. — От две седмици. Може би от три.

Саймън зяпна.

— Защо? Искам да кажа, какво става с теб?

Джейс му отвърна с нещо като усмивка.

— „…аз бих могъл да седя затворен в орехова черупка и пак да се чувствам владетел на

безкрайни простори! Ако нямах лоши сънища!”*

* “Хамлет”, У. Шекспир, превод Валери Петров. — Бел. прев.

— Това го знам. От „Хамлет” е. Казваш, че не можеш да спиш, защото сънуваш кошмари?

— Вампире — каза Джейс изморено, но категорично, — нямаш представа какви.

— Хей! — Кайл се върна и се хвърли върху овехтелия фотьойл. Захапа геврека си. — Какво

става?

— Имах среща с Люк — каза Саймън и им разказа какво се беше случило, тъй като не

виждаше причина да крие. Премълча само, че Камила го иска не единствено защото може да

излиза през деня, а и защото носеше Знака на Каин. Когато приключи, Кайл кимна.

— Люк Гароуей. Той е водач на глутницата в града. Чувал съм за него. Голяма клечка е.

— Истинското му име не е Гароуей — каза Джейс. — Преди е бил ловец на сенки.

— Да. И това знам. А сега е важно действащо лице в налагането на новото Съглашение. —

Кайл погледна Саймън. — Познаваш много важни хора.

— Важните хора носят само проблеми — каза Саймън. — Ето Камила, например.

— Люк ще каже на Мерис какво става и Клейвът ще се погрижи за нея — отвърна Джейс.

Има процедура за отцепили се долноземци. — При тези думи Кайл го погледна накриво, но

Джейс сякаш не забеляза. — Вече ти казах, че според мен не тя се опитва да те убие. Тя

знае… — Джейс млъкна. — Знае как да се държи.

— А и тя иска да те използва — допълни Кайл.