Изгубена завинаги
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Майрън Болитар #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубена завинаги». Краткое содержание книги:
сти по въпроса, питам се дали нещо от онази нощ не ти се
- Каза ми да отида сам.
струва странно.
- Не съм сигурна, че идеята ми харесва - забеляза Териса.
-Не, нищо.
- Аз също, но мисля, че ще е по-добре да не го разпит
Тя погледна през прозореца, ала навън се виждаха само
ваме.
размазаните от движението стени на тунела.
- Много ли е откачен?
- През последното десетилетие се мъчех да забравя
- Уин е напълно здравомислещ човек. Просто е свръхра-
всичко, станало през онази нощ.
ционален. Вижда всичко в черно и бяло.
- Разбирам.
После додадох:
- Не разбираш. Всеки божи ден от изминалите десет
- По-скоро е склонен да следва максимата, че целта оп
години възпроизвеждах наум случилото се.
равдава средствата.
Мълчах.
- Средствата му биха могли да са доста крайни.
- Разглеждах нещата под различен ъгъл. Премислях вся
- Така е.
ко „ами ако" в главата си: ами ако бях карала с по-малка
- Спомням си го от времето, когато ти помогнах да на
скорост, ако бях минала по друг път, ако я бях оставила у
мериш донор.
дома, ако не бях тъй дяволски амбициозна, всичко от този
Замълчах.
род. Няма какво друго да си спомня.
- Няма да му трепне окото да нарани чувствата ми, нали?
Слязохме и се отправихме към изхода.
- Уин и чувствата на жените - заобяснявах аз, като се
Още щом влязохме във фоайето на хотела, мобилният
опитах да изразя мисълта си с жестове. - Обречени са на
ми телефон завибрира. Уин ми изпращаше следния текст:
вечна раздяла.
- По-добре тръгвай.
ДОВЕДИ Териса В АПАРТАМЕНТА. ПОСЛЕ ОТИДИ В
-Да.
СТАЯ 118. САМ.
- После ще ми разкажеш ли?
- Вероятно не. Щом Уин желае да запази нещо в тайна от
Две секунди по-късно Уин допълни:
теб, значи е за добро. Според мен трябва да му имаш доверие.
Тя кимна с глава и стана.
МОЛЯ, ВЪЗДЪРЖАЙ СЕ ДА МИ ИЗПРАЩАШ ОСТРО
- Ще се измия, а после ще атакувам интернета.
УМНИ, МАКАР И ЧОВЕКОНЕНАВИСТНИ ТЕКСТОВЕ
- Добре.
ЩЕ СЕ СРЕЩНЕМ ВИЗ-А-ВИ И ТОВА ЩЕ Е „ЕДИН
Тръгна към спалнята. Аз отворих вратата към коридора.
СТВЕНИЯТ" КОМЕНТАР.
- Майрън?
Обърнах се. Териса бе застанала с лице към мен. Бе кра
Уин бе единственият от познатите ми, който бе по-мно
сива, уязвима и в същото време силна и стоеше така, сякаш
гословен в писанията си, отколкото в личните си разгово
се готвеше да посрещне силен удар, а на мен ми се искаше
ри. Отведох Териса горе в апартамента. Там имаше лаптоп
да се втурна към нея и да я защитя.
с достъп до Интернет. Посочих й го и казах:
- Какво? - попитах.
- Може би още сега ще започнеш да проучваш онази
- Обичам те - отвърна Териса.
благотворителна организация „Спасете ангелите"?
Каза го простичко. Както си стоеше - красива, уязвима
- А ти къде отиваш? - попита тя.
и силна. Нещо в гърдите ми се надигна, сякаш да полети.
136
137
Стоях на мястото си - студен и безмълвен, лишен от дар
„Дюк". Помня, че зърнах снимката му в албума на първо-
слово.
курсниците в деня, в който пристигнах в общежитието. В
- Да, сега едва ли е времето за подобно признание, а аз
списъка той фигурираше под името Уиндзър Хорн Локууд
не желая да смесвам нещата. Но независимо дали Мириям е
III, идваше от някакво смрадливо префърцунено училище
жива, или това е някаква чудовищна шега, бих искала да зна
във Филаделфия. Косата му бе съвършена, а изражението -
еш: обичам те. А когато всичко свърши, независимо по какъв
надменно. Двамата с баща ми тъкмо бяхме качили багажа
начин, най-много бих желала да си дадем шанс един на друг.
ми пеша до четвъртия етаж. Типично за татко. Закара ме
Отворих уста, затворих я, после пак я отворих.
от Ню Джърси до Северна Каролина, без да изохка нито
- Имам ангажимент към една жена.
веднъж, настоя да мъкне най-тежките неща самичък, после
- Известно ми е. Вероятно времето ми е отминало. Но
седнахме да си поемем дъх, а аз запрелиствах албума на
нищо. Ако я обичаш, добре. Ако не я обичаш, аз съм тук и
студентите, посочих към снимката на Уин и рекох:
те чакам.
- Хей, татко, погледни това момче. Бас ловя, че няма да
Териса не държеше да й отговоря. Обърна се, отвори
го срещна нито веднъж през идните четири години.
вратата на банята и изчезна.
Разбира се, сгреших.
Дълго възприемах Уин като непобедим. Беше надвил
мнозина, ала всички те си го заслужаваха. Да, знам колко