Магьосническа кръв
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа кръв». Краткое содержание книги:
Кръв закапа от раната на Бойл, но той не се помръдна, не реагира. Беше като да намушкаш жива статуя. Тя се отдръпна, ножът за писма все още бе забит до дръжката в гърдите му. Примигвайки, за да разкара парещите сълзи, тя се забори със схващането, че не го е наранила дори малко.
Толкова много искаше да го нарани.
— Имам нужда и от теб, Изабел Новак.
Тя премига. Защо тогава не се биеше с нея, за да се опита да я убие?
— Какво значи това?
— Имаш правилната комбинация, която ми трябва за заклинанието. Идеална си в магическия си баланс и се вписваш в пъзела, който се опитвам да наредя.
— Да не искаш да кажеш, че искаш да ме накълцаш и да ме разбъркаш в магическата си отвара?
Бойл го обмисли за момент.
— Да.
— Знаеш ли какво, Бойл? Майната ти.
Тя отскочи надясно и улови меча. Когато го извади, той вече бе върху нея.
Той я сграбчи за гърлото и стисна. Изабел усети очите й да изпъкват и ларинкса й да започва да се смачква. Той я вдигна и мечът увисна безсилно до нея. Дръжката на ножа за писма все още бе забита в него и я мушкаше в гърдите.
Дори и след като беше насилствено действие и караше паниката да препуска по вените й като леденостудена вода в горещ летен ден, демонът бе внимателен с нея. Можеше да прекърши врата й толкова лесно, колкото тя да счупи яйце в юмрука си. Не я убиваше, защото по някаква причина имаше нужда от нея жива… поне за сега.
Изабел ритна с коляно бързо и силно, право между краката му. Демонът извика и я пусна. Изабел се строполи на пода и се приземи по задник, все още здраво стискайки меча и едва поемайки си въздух. Е, това бе една част от демонската анатомия, която съвпадаше с човешката.
Когато успя, тя вдигна поглед, за да види Бойл превит на две. Тя се възползва от възможността да се изстреля на крака и да замахне с меча към него. Със светкавично бързи рефлекси, той блокира удара й и сграбчи острието с голата си ръка.
Той го отблъсна и тя го измъкна от него, демонска кръв закапа от дланта му, където мечът се бе врязал в плътта му, и зацвърча по пода.
Изабел застана в полуприведена позиция и го заобиколи, чакайки по-добра възможност.
Той разтвори ръка и показа прореза, направен от медното острие. Не пушеше, не се белеше. Нищо. Защо не действаше? Защо не пищеше и не се гърчеше в агония както преди?
— Мога да видя въпроса по лицето ти, малка магьоснице. Чудиш се защо медта не ме поболява. Калявах се след последната ни среща. Давах си алергични дози, така да се каже. Такова повърхностно излагане на мед сега няма да ми навреди, макар че мечовете са хитри.
В такъв случай тя трябваше да се увери, че излагането не е толкова повърхностно.
— Както и да е. Мечовете все пак осакатяват. Все пак са способни да ти откъснат крайниците. Предполагам, че не могат да ти пораснат нови крайници, нали? Няма алергични дози срещу това. — Тя финтира наляво, след това се обърна и стовари острието към него.
Бойл се измести в последния момент, но не бе достатъчно бърз да избегне задоволителното врязване на острието в демонската плът. Той изрева, сграбчи острието с двете си масивни ръце и го захвърли през стаята. То разби прозореца в дъното.
Изабел се сви при звука на разбито стъкло и звуците на ранено животно. Бе го ранила с острието, но той пак нямаше алергичната реакция от паркинга, мамка му.
Кръв се стичаше по демона, напоявайки дънките, черната тениска и коженото яке, които носеше. С едно мощно движение на ръката си, той строши количката с питиетата до него, запращайки бутилките и чашите да се разбият върху полирания дървен под.
— Имаш комбинацията, от която имам нужда, Изабел Новак, но има и други. Имаш време да обмислиш предложението ми. Правя го, само защото усещам колко си смутена от смъртните случаи напоследък. А. Виждам лицето ти. Да, малка магьоснице, аз съм емпат. Ще дойда за теб, когато съм готов. Имам работа за вършене преди теб. Пожертвай се и спасяваш друга магьосница или се спаси и обречи на смърт останалите. Изборът е твой.
Тя се взря в него. Никак не й харесваха вариантите.
— Главният магьосник храни чувства към теб — добави Бойл. — Онези, ангелските. Не му казвай за офертата ми. Намесата му ще означава смърт. Предупредена си. — Бойл се обърна, отвори вратата със замах и излезе. Пуф и го нямаше.
Шок вцепени тялото й и открадна мисълта й, Изабел се отпусна на пода сред нащърбените ръбове на счупените бутилки и чаши. Кехлибарена на цвят течност се смесваше с бистра върху тъмния дървен под. През дупката в разбития прозорец в дъното на стаята се носеше ранният утринен въздух и я караше да потрепери.