Магьосническа кръв

Той кимна, но очите му ясно казваха, че не й вярва. И беше прав.

— Ами ти? Защо без почивки? Защо без пътешествия?

— Работата ми ме задържа в Щатите през по-голямата част от времето. Започнах да работя за баща си, когато станах на петнадесет. Когато той почина, Сборището ме сложи на чело. Тази работа отнема цялото ми време и енергия.

— Само работа и никакво забавление.

Той се взря в нея с притворени очи.

— Смяташ ли ме за скучен, Изабел?

Тя се усмихна.

— Не исках да кажа това. Исках да кажа, че може и да съм саможива, но ти пък си работохолик.

— Перфектна двойка сме.

— Двойка от ада.

Несигурно изражение обхвана лицето му.

— Пълни противоположности сме ти и аз. Ти не можеш да стоиш спокойно, а всичко, което върша аз, е да стоя спокойно. Аз съм търпелив и планиращ, а ти си импулсивна.

— Ти пиеш шампанско и ядеш гастрономическа храна, а аз харесвам Ho Hos и диетична Кола. — Тя отпусна глава върху облегалката на креслото и притвори очи. — Както казах, двойка от ада.

— Или някъде там.

Те постояха известно време в приятно мълчание, Изабел с крака, пъхнати под нея. Тя затвори очи за момент, но ги отвори, когато усети Томас да взима чашата от ръката й и да я оставя върху масичката за кафе.

— Време е за сън — промърмори той. — Имаме демон за залавяне утре.

Тя кимна и се изправи колебливо на крака. Той я хвана през кръста и тя се облегна на него, наслаждавайки се за момент на това, че той може да поеме цялата й тежест, без дори да забележи. Томас я поведе към леглото и със сръчни пръсти разкопча копчетата на ризата й.

Тя го дари с натежал от похот поглед.

— Какво точно си мислите, че вършите, господин Монахан?

Беше й игриво, но неговото изражение бе сериозно.

— Приготвям те за сън. — Той вдигна поглед към очите й. — Не че не съм те виждал гола преди. — Той свали ризата й и разкопча панталоните й.

Тя изпитваше смесени чувства към отговора му и деловия начин, по който я събличаше. От една страна тя искаше да избегне всякакъв по-нататъшен интимен контакт с опасния Томас Монахан. От друга страна сега, когато бе тук с ръце върху нея, а ароматът му я дразнеше…

— Такъв си джентълмен — промърмори тя.

Той плъзна панталоните й надолу по краката и хвърли поглед към лицето й.

— Повярвай ми като ти казвам, че точно сега изобщо не искам да бъда джентълмен. Къде са ти пижамите?

Тя се пресегна и разкопча сутиена си. Парчето плат падна на пода между тях.

— Нямам такива.

На челюстта му трепна мускул.

Сграбчвайки в юмрук ризата му, тя се изправи на пръсти и притисна устни в неговите. Той наклони уста над нейната и разтвори устните й, промушвайки език в устата й гладно. Той имаше вкус на ментов чай и лимон.

Томас обви ръце около кръста й и ги плъзна нагоре по голия й гръб. Едната му ръка я притисна към него, другата откри тила й и контролира движенията на главата й, докато я целуваше.

Когато най-сетне се отделиха един от друг, тя едва дишаше.