Магьосническа кръв
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа кръв». Краткое содержание книги:
Богиньо…
Скоро вцепенението я напусна и регистрира болката. Гърлото я болеше и пареше едновременно. Сега, когато демонът го нямаше, адреналинът бавно се отцеди от организма й, оставяйки чувството, че е била ударена от товарен влак.
Нейният живот в замяна на този на друга магьосница.
Би ли заменила живота си за тези на Брандън или Мари? Умът й се запъна при избора, прелиствайки сценариите. Егоизмът крещеше "не". Как би жертвала живота си за непознат? Тя харесваше живота си. Харесваше собствения си живот. Смъртта не бе в дневния й ред през следващите шестдесет или повече години. Изабел не беше мъченица и никога не бе била особено самопожертвователна.
Но би ли заменила живота си за този на сестра си? Гадене се изви в стомаха й. Отговорът, естествено, бе "да". Би ли дала живота си, за да защити онова малко момиченце от демона? Бе дала всичко от себе си, нали?
Мари е била майка, баба, сестра и пенсионирана учителка от детската градина, за Бога. Брандън е бил син, брат и всеотдаен чичо. И двамата са имали здрави семейни връзки. Много хора сега тъгуваха за тях. И двамата бяха оставили големи дупки в света.
Изабел затвори очи. Ако тя умреше, само няколко човека щяха да забележат. Тя нямаше да остави голяма дупка, само малка дупчица. Тези мисли не идваха от себеомраза; те бяха прости факти.
Пред лицето на осъзнаването, изборът й ставаше отвратително, присвиващо стомаха ясен.
Тя затвори очи за момент и просто се концентрира върху дишането — вдишване през носа и издишване през устата. Дъх след дъх, момент след момент, така трябваше да го направи.
Колко време имаше преди Бойл да дойде за нея?
Щом сърдечния й ритъм се върна към нещо близо до нормалното, тя отвори очи и огледа щетите в кабинета на Томас. Бризът, който не трябваше да е там, разпръсваше листите, които бяха паднали от бюрото му. Алкохол напояваше папките и размазваше мастилото. Надяваше се да не е нищо твърде важно.
Съмняваше се някой да е чул врявата. Библиотеката беше далеч от жилищната част на Сборището и беше по средата на нощта. Защитите бяха настроени да засичат магическо смущение, не изхвърлени през прозореца мечове.
Изабел се зачуди как Бойл бе проникнал в Сборището, макар че подозираше, че знае. Магьосническата магия не действаше на демони, така че от там следваше, че и защитите също. Причината беше спорна; очевидно бе влязъл. Щеше да има синини по врата си, за да го докаже, без да се споменава прекрасното решение, което трябваше да вземе.
Не че беше особено решение.
Макар че нямаше да мине без бой. Умът й вече работеше по възможностите. Може би имаше начин да победи Бойл, да запази живота си и този на магьосницата със същата магическа консистенция, която би заела мястото й. Може би можеше.
А може би не.
ПЕТНАДЕСЕТ
ТОМАС ЗАСТАНА ВЪРХУ РАЗХВЪРЛЯНИТЕ СИ, ПОДГИЗНАЛИ ДОКУМЕНТИ по средата на кабинета си, утринната светлина грееше през счупения прозорец, чудейки се какво, по дяволите, се бе случило. Изглеждаше сякаш е избухнала бомба.
— Томас?
Изабел се появи на вратата, изглеждайки някак бледа и крехка. Какво, по дяволите, можеше да накара Изабел да изглежда бледа и крехка?
Разтревожен, той тръгна към нея.
— Добре ли си? Какво е станало тук? Мамка му — въздъхна той, когато се приближи към нея и зърна синините около врата й. Хвана я за раменете. — Изабел, какво става?
— Добре съм. — Гласът й, дрезгав и уморен, разкри лъжата. — Но имаме проблем.
— Само един?
Тя се усмихна леко.
— Снощи открих, че демонът може да прониква през защитите на Сборището.
Всичко се изясни. За момент студен шок от ужас за сигурността на Изабел
замести кръвта във вените му.
— Открила си демона тук, в библиотеката?
— Да, има и още нещо, вече не е алергичен към мед.
Той обмисли думите й.
— Казваш ми, че демонът не е уязвим и ти все пак си го победила?
Тя кимна.
— Почти ме задуши до смърт, но успях да го отблъсна. След това го раних с меча ти. Не предизвика реакция, но го рани достатъчно, за да го принуди да отстъпи и да ме остави жива.
Студенината във вените му се превърна в горещ гняв при мисълта, че Бойл е сложил ръце около врата й. Трябваше да принуди гласните си струни да се задействат и да отпусне ръце.
— Защо е тръгнал след теб?
Тя сви рамене.
— Не знам. Знам само, че снощи тръгнах на разходка и реших да дойда в библиотеката. Когато включих лампата, той беше тук.