Магьосническа кръв

Възмущение превзе лицето й за части от секундата. Раменете и гръбнакът й се изпънаха.

— Няма да се крия от Бойл под завивките ти всяка нощ.

— По дяволите, няма. Току що ме излъга. Този демон е дошъл да те преследва по някаква причина и ти не ми казваш защо. Няма да те оставя сама, така че да се докопа до теб. Това не подлежи на обсъждане. Оставаш с мен, Изабел. Искам те защитена.

Студена ярост пламна в очите й и превърна устата й в тънка, опасна линия. Гласът й потрепери, когато заговори.

— Няма да го направя. Ще се наложи да ме завлечеш там и да заключиш вратата.

— Ще направя каквото трябва.

Тя се обърна на пета и се отдалечи от него.

— Върви да намериш доктор Оливър! — извика след нея той, следвайки я през вратата.

— Върви по дяволите, Томас! — извика в отговор тя.

Томас я наблюдава как изкачва стълбите до втория етаж и изчезва от поглед, без да се обърне назад. Не му пукаше как се чувства тя от това, в момента не му пукаше и какво изпитва към него. Единствената му цел бе да я опази в безопасност. Ако това означаваше да я вбеси, така да бъде. Наистина щеше да я метне на рамо и да я заключи в стаята си, ако се наложеше. Татуировката на гърба му потрепери. Знаеше точното заклинание, за да я задържи.

Някаква примитивна мъжка част от психиката му бе обявила Изабел за негова. Някаква останала пещерна част от мозъка му бе решила, че трябва да я защитава, да унищожи всеки човек — или всеки демон — който иска да я нарани, да предизвика всеки мъж, който би посмял да се опита да му я отнеме.

Не бе сигурен кога тази собственическа тенденция над Изабел се бе зародила; може би когато осъзна, че чувствата му към нея се задълбочават повече от физическото. Може би беше заради вбесяващата уязвимост на Изабел, скрита под цялата й храброст. Във всеки случай знанието, че Изабел се е била с демона сама, караше частта от него, която я бе белязала като негова, да полудее.

Мисълта да открие Изабел, както бе открита сестра й, бе непоносима. Умът му дори не можеше да стигне до там. Така че Изабел щеше да прекарва нощите си с него от сега нататък. Той щеше да я защитава. Ако го намразеше заради това, така да бъде.

— ЗНАЧИ… ТИ И ШЕФЪТ, А?

Изабел стрелна с поглед Адам.

— Това е само секс.

Не беше. Вече не. Но това не беше работа на Адам.

Бяха се отправили обратно към Сборището, след още един ден в безплодно издирване на Бойл. Всеки ден проверяваха и препроверяваха всички места, където знаеха, че той се мотае, и държаха склада под непрестанно наблюдение, но продължаваха да не откриват нищо.

— Няма лошо. Не съдя никого. Всъщност си мисля, че е доста здравословно. Монахан може наистина да извлече полза от малко секс без обвързване.

— Да, изглежда малко. погълнат от работата си.

— Погълнат, да. Пробвай: Задника на човека е толкова стегнат, че, ако завреш вътре парче въглен, за нула време ще имаш диамант.

Тя се ухили.