Магьосническа кръв
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа кръв». Краткое содержание книги:
— Изабел, искам те — каза той с дрезгав глас.
Тя се усмихна срещу устните му заради нуждата в гласа му.
— Тук съм. Няма да ходя никъде.
Той се отдръпна от нея и почти разкъса панталоните и обувките си. Томас постоя за момент, наблюдавайки я. Косата падаше върху лицето му, засенчвайки очите му. Тя остави погледа си да се разходи по великолепното му тяло и дългия, широк, еректирал пенис за момент. Красотата на мъжа бе поразителна.
После той пристъпи напред, хващайки я за задната част на колената и издърпвайки я, така че задникът и да дойде почти отвъд ръба на леглото. Тя изписка от изненада.
Томас хвана китките й и ги притисна върху матрака над главата й. През нея премина трепет от неудобство, което накара дъхът й да спре, но след това Томас грубо разтвори бедрата й с коляно и насочи пениса си в нея, а тя забрави страха си, забрави всичко.
Той задържа ръцете й над главата и бавно го вкара във влажната й топлина, докато не влезе целия. Постоя така, взирайки се в очите й. Сърцето на Изабел заби по-бързо. С уловени китки, пениса му, заровен дълбоко в нея, и доминантния му, почти предизвикателен поглед върху нея, тя се чувстваше хваната в капан, завладяна. Това обграждаше удоволствието й със съвсем малко паника, която тя се опитваше да контролира.
Томас го извади и го вкара обратно, постепенно увеличавайки скоростта на тласъците си, установявайки ритъм, който скоро щеше стремително да ги изпрати в екстаз.
Тя заби пети в матрака и обви пръсти около китките му, докато той я държеше пленена. Удоволствие се втурна от интимните й части нагоре по гръбнака й, сигнализирайки за наближаващия оргазъм.
Томас изви ханша си малко, влизайки в нея под друГъгъл, който всеки път прокарваше главичката на пениса му по G-точката й. Изабел впи зъби в долната си устна и свърши. Вряза се в тялото й със силата на влак, моментално открадвайки всичките й мисли и въздух със себе си. Усещаше как мускулите на влагалището й пулсират и се движат около дължината на Томас.
— Изабел — въздъхна той, миГпреди да се освободи в нея с дълъг, тътнещ стон от удоволствие.
Лежаха преплетени, дишайки тежко. Тя бе преметнала единия си крак около талията му, а другият сега висеше отстрани на леглото. След малко Томас пусна китките й и тя ги завъртя. Беше я държал здраво, но не я бе наранил. Странно, но тя се чувстваше малко тъжна, че сега контактът им беше прекъснат.
— Изабел — промърмори отново той, като се премести от лявата й страна със стон на изтощено задоволство. — Убиваш ме, жено. — Той пропълзя на матрака и се строполи. След миГи тя го последва.
Томас се обърна на една страна, притискайки се до тялото й и подпирайки се на лакът, и се взря надолу към нея напрегнато. Не каза нищо. Нямаше нужда да казва нещо; емоциите се съдържаха в погледа му.
Томас се интересуваше от нея страшно много.
Това знание караше нишка на страх да се усуче в стомаха й, довеждайки картини на дълги, тъмни, лъкатушещи пътища и терминали на летища да пробягват през ума й. Вместо да се поддаде на страховете си, тя се протегна и обхвана лицето му в шепи, усещайки грубо наболата брада, която не бе бръснал от сутринта.
Тя наистина го мислеше, когато каза, че ще опита. За първи път в живота си, тя откри място и човек, заради които можеше и да поиска да остане. Може би. Най-малкото Томас Монахан заслужаваше да се огледа по-отблизо. Нямаше съмнение в това.
Лениво, той погали гърдата й, играейки си със зърното, докато не се втвърди и тя не се заизвива върху леглото заради топлината, която разпалваше в интимните й части.
— Никога не съм мислил, че ще си падна по много издръжлива жена.
Очите й се разшириха.
— Първо на първо, кой си е падал по някого? Това е само секс, приятел. И второ на второ, кой е много издръжлив?
Той се подсмихна.
— Забавно.
След това сниши глава, затвори устни около зърното й и тя забрави изблика на паника, който почувства, когато той употреби думите "падане", в смисъла на влюбване, във връзка с нея.
Ръката му се плъзна между бедрата й, за да я помилва, докато упражняваше грижовно и пълно внимание над всяко от зърната й. Дъхът й излизаше остър и тялото й трепереше. Можеше да си играе с нея като с инструмент, карайки умолителните звуци да излизат от устните й като музика.
Мъжът, който можеше да я накара да му се моли, бе опасен…
- Томас. — Една дума. Неговото име. Но бе изречено едновременно като молитва и настояване.