Магьосническа кръв
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа кръв». Краткое содержание книги:
Томас я остави да седне на дивана. Поглеждайки надолу към нея, той се намръщи.
— Какво не е наред?
Тя вдигна ръка и поклати глава, опитвайки се да успокои паниката си достатъчно, за да говори. Затваряйки очи, тя се постара да регулира дишането си и да се вразуми. Томас не знаеше за проблема й със заключените помещения и тесните пространства. Тук беше в безопасност, в безопасност. Винаги бе в безопасност с Томас.
Ръцете му се затвориха върху рамената й.
— Изабел?
Тя отвори уста да му каже, че е добре, а след това отново поклати глава. Макар да знаеше, че е в безопасност с него, не можеше да възпре примитивната си реакция към това да бъде заключена в стая. Изабел се изстреля от канапето, изблъска Томас и хукна към вратата.
Усещаше защитното заклинание тежко, лепкаво, когато плъзна ръцете си в него, за да пробва дръжката. Магията на Томас бе силна. Можеше да усети вкуса й върху задната част на езика си като тъмна, плодородна почва.
Дръжката на вратата не помръдна, разбира се. Томас бе заключил заклинанието, за да й попречи да премине или да манипулира по някакъв начин вратата. Умът й търсеше начини водната й магия да противодейства и не откриваше такива.
— Томас, не го прави. — Гласът й звучеше разтреперано.
— Вече е направено.
Не можеше да прекара нощта заключена в тази стая. Не можеше.
— Ами ако — умът й затърси аргументи, — ами ако Бойл се появи тази нощ и аз съм заключена тук, без начин да избягам? Може да е опасно.
— Защитата е нагласена да отчита емоциите ти. Ако побегнеш ужасена, за да спасиш живота си, магията ще разбере и ще те пусне.
Ключ към защитата. Може би щеше да успее да го използва.
Изабел даде воля на страховете си, позволявайки на целия си ужас да излезе наяве. Спомни си… малкия, тъмен килер.
Устата й се напълни с пясък или поне така й се стори. Притиска език към пода, където Анджела е изляла вода през пролуката под вратата. Никога не бе достатъчно, никога не бе достатъчно. Стомахът къркори отвътре. Претърсва джобовете на якето за трохи. Свита в ъгъла само с две дрипави палта и миризмата на нафталин за компания.
Спомни си как си представя, че е едно от онези живеещи в пещерите насекоми, за които бе чела в училище. Развиваха се без очи, тъй като светът им бе в постоянен мрак. Щеше ли и тя накрая да изгуби очите си?
Но най-вече си спомни тъничкия, детски глас на сестра си от другата страна на вратата. Не мога да намеря ключа, Иза, не мога да го намеря.
Сърцето й заби по-бързо. Дъхът й излизаше на кратки и тежки задъхвания, които се забиваха в гърдите й. Изабел отново опита вратата и този път тя се открехна малко.
Томас постави ръка до главата й, с длан върху вратата. Затвори я.
— Толкова ли е плашещо оставането с мен тази нощ, Изабел? — Гласът му бе тих, копринен шепот.
Тя затвори очи и усети напиращите сълзи. Отново си припомни, че вече не е в онзи килер. Сега бе възрастна, упълномощена, способна да се грижи за себе си. Бе с мъж, който никога не я бе наранявал и никога не би я наранил. Всъщност той само искаше да я предпази и вероятно би пожертвал живота си, за да го направи.
Томас бе загрижен за нея. Беше един от малкото на този свят, които ги бе грижа за нея.
Паниката й намаля и с усилие още веднъж установи под контрол дишането и сърдечния си ритъм. Дъхът й излезе накъсано от облекчение, когато се отърва и от последния си страх. Сълза капна върху килима в краката й.
Томас я обърна с лице към себе си. Загриженост за нея бе белязала красивото му лице и за момент тя го обичаше за това.
Може би дори за повече от момент.
Той прокара възглавничката на палеца си по бузата й, улавяйки втората стичаща се сълза.
— Моля те, поне веднъж говори с мен, Изабел. Очевидно е, че причината е нещо повече от това, че те заключвам в стаята за твоя защита.
Тя се взря в него, устните й се разтвориха малко. Най-сетне тя кимна.
— Така е. Имам клаустрофобия и се паникьосвам, когато съм заключена в някоя стая.
— Мамка му, Изабел. Съжалявам. Аз…
Тя сложи пръсти на устните му и го дари с несигурна усмивка.
— Всичко е наред. Аз съм добре, а ти не знаеше. — Тя прокара пръсти от устата му нагоре по линията на челюстта му, за да поеме в шепа бузата му. — Мисля, че сега съм добре.
Той отвори уста, за да каже нещо, но тя се изправи на пръсти и го целуна преди думите да са излезли.
Томас реагира мигновено, обвивайки ръце около талията й и повдигайки я настрани от вратата. Ръцете му бяха навсякъде по нея едновременно, обработвайки копчето и ципа на дънките й, а след това издърпвайки ризата през главата й.