Магьосническа кръв
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа кръв». Краткое содержание книги:
Той разтвори бедрата й с коляно и се плъзна между тях, вкарвайки пениса си в тялото й сякаш бе част от нея. Ръката му проследи извивките на талията и ханша й, докато не се плъзна под задника й, за да го обхване и притисне към себе си, докато я обладаваше толкова бавно, че удоволствието докара парещи сълзи в очите й.
Да. Заради този мъж можеше да остане. Това бе мъж, който можеше да е неин дом. Мислите дойдоха в ума й като падащи от дърво листа, толкова естествено. В мъглата на удоволствието, тя се почувства стоплена от тях.
Този път оргазмът й се надигна бавно, държейки я на ръба задълго, докато не я покори и не избухна. Понесе се през гръбнака и през тялото й, за момент крадейки всичко в света й, което не бе пряко свързано с усещането.
Томас последва оргазма й, само миГслед като бе приключил. Той простена тихо името й, докато тя обсипваше шията му с целувки и нежно придърпваше кожата му между зъбите си.
След като свърши, той я придърпа настрана със себе си, заравяйки лице в извивката на шията й и дишайки тежко.
— Оргазмено заслепение — промърмори тя.
Дъхът му застина за момент и той повдигна глава.
— Какво?
— Оргазмено заслепение. Когато свършвах, за тези няколко мига, не можех да мисля изобщо. Не можех да се фокусирам върху нищо друго, освен върху удоволствието. Сякаш съм сляпа и глуха за всичко останало. — Тя се намести, така че лежеше на една страна и подпря брадичката си с длан. — С мъжете така ли е?
— Да. — Той стисна устни. — Макар че изглежда ти имаш този ефект върху мен през цялото време.
Тя зарови лице в извивката на шията му, вдишвайки аромата му и прикривайки удоволствието, което думите му й носеха.
Най-накрая дишането на Томас стана ритмично и се успокои до степен като в дълбок сън. Тази нощ мислите й бяха натежали и объркани, също толкова сложни като емоциите, които Томас пораждаше в нея.
Може и да се влюбваше в него.
Осъзнаването дойде с равни части ужас и радост. Радост от това, че може би в действителност бе способна на задълбочена връзка, обвързване с друго човешко същество. Ужасът дойде със същата мисъл.
Неспособна да заспи, тя се измъкна изпод одеалата, облече анцуГи лек бял пуловер и напусна стаята. Броденето по тъмните коридори на Сборището всъщност бе успокояващо. Нежното магическо бръмчене на защитите на сградата я сгряваше, успокояваше я. Само първите утринни лъчи се процеждаха през прозорците. Светът навън все още бе на часове от истинското си раздвижване.
Най-накрая стигна библиотеката и се шмугна вътре. Знаеше защо е била доведена тук; вътре ухаеше на Томас. Това бе любимото му помещение в Сборището, онова, което бе и негов кабинет. Мястото бе напоено с енергията на Томас и тук се чувстваше спокойна.
Поколеба се на вратата, внезапно разкъсвана между желанието да влезе и желанието да се върне обратно при Томас. Желанието я шокираше. Никога преди не бе искала да се върне в леглото на някой мъж. Движейки се само на светлината, процеждаща се през големия прозорец, тя с опипване стигна до бюрото на Томас и включи лампата.
След това се обърна и застана лице в лице с Бойл.
Изабел се взира в очите на демона за момент, без да мига. Адреналин рязко изпълни тялото й. Очите му бяха едноцветно тъмно сиви. Тя очакваше да са празни, но не бяха. Очите на демона бяха изпълнени с емоция, с личност. Като човек.
Човек би трябвало да има емоция, за да иска да дъвче детски кости, нали? Човек би трябвало да притежава силата на личността, за да се разположи и да чака в адвокатската кантора невинна магьосница, а след това да изсмуче живота от тялото й и магията от душата й.
Изабел отскочи назад, плъзгайки се по бюрото на Томас, събаряйки всичко и грабвайки ножа за отваряне на писма, който видя. Демонът не помръдна, когато тя остави тежката мебел между тях и замахна с оръжието в ръка.
— Ти уби сестра ми. — Тя дори не забеляза, че думите излизат от гърлото й, докато не бяха вече навън. Дори не звучаха като излезли от нея, толкова тихи, толкова зловещи, толкова дрезгави. — Ти уби онези четири невинни магьосници. Опита се да убиеш малкото момиченце!
Демонът остана смущаващо неподвижен, очите му не мигаха, докато погледът му се забиваше в нейния.
— Беше необходимо. Имах нужда от тях.
Отговорът бе далеч от задоволителен. Чиста ярост разцъфна в гърдите й. Тя се премести иззад бюрото. Отмествайки за кратко очи от демона, тя зърна ножницата на меча на Томас до една от високите до тавана библиотеки. Щеше да е толкова по-добре да има го има между себе си и демона, вместо малкия нож за писма. А беше…
Тя се хвърли към съществото пред нея и заби ножа за писма право там, където предполагаше, че се намира сърцето на демона, ако имаше сърце.