Сянката на койота

— Но погледни звездите. Цели кошове. Кога си виждал толкова много звезди в Лос Анджелис?

— Когато онези самоанци играха пинг-понг с главата ми. Да отидем в хотела и да се запознаем с някои готини мацки. Онази мадама в „11-99“ ме уплаши до смърт. Приличаше на Медуза. Имаше пъпки дори на зъбите. И говореше на джуджето за СПИН! Знаеш ли, че в Палм Спрингс ще строят приют за болни от СПИН?

— Това се казва последно убежище. Бих искал пак да се отбием в къщата на Уотсън. Имам въпрос за поршето на Джак и не мога да намеря отговора в полицейските доклади.

— Искаш да видиш Харлан Пенроуд, след като чу за СПИН-а? Господи, дори не желая да мисля за тази болест. И хетеросексуалните могат да се разболеят. По-рано, когато срещнех някоя мадама в кръчмата, се притеснявах за срамни въшки. Но сега при мисълта за СПИН косите на срамните ми въшки се изправят! Но щом трябва да говорим с него, предпочитам да е тази вечер и да приключим с този въпрос. Какво искаш да питаш за поршето?

— Колата е била в къщата, когато са открили, че Джак е изчезнал.

— Да.

— Надникна ли в гаража? Голяма къща, малък гараж. Имаше три помещения, пълни със стари мебели и ориенталски килими. Там беше и новият им мерцедес.

— Е, и?

— Ами, след като са паркирали ролс-ройса в гаража, не е останало място за поршето.

— Е, и?

— Ако паркираш порше или някаква друга кола в алеята пред къщата, трябва да върнеш назад и да се отместиш от пътя, за да стигнеш до ролс-ройса.

— Е, и?

— Нищо. Но ако е имало похитител, дали е изкарал поршето? И ако е било така, къде го е паркирал? Или в онази нощ е стояло на улицата?

— След като в докладите не се споменава нищо, предполагам, че Джак го е оставил на улицата, преди да си легне.

— Спомняш ли си какво каза Харлан Пенроуд за околностите на Лас Палмас? Колко е тъмно?

— Да.

— В бара чух няколко ченгета от Палм Спрингс да казват, че когато местните хора чуели плясък в басейна посред нощ, било или миеща мечка, или полицай, паднал, докато преследва нарушител.

— Какво общо има това с поршето?

— Ти би ли оставил порше 911 на такава тъмна и усамотена улица?

— Не, ако не искам да ми откраднат стереоуредбата. Да не говорим за онова, към което е прикрепена.

— Точно затова искам да говоря с Харлан Пенроуд. Колкото повече мисля по този въпрос, толкова повече се чудя дали Джак е тръгнал към Минерал Спрингс с ролс-ройса по собствена воля.

— И ако е така, какво ще докаже това?

— Може би нищо.

— Десетте бона ли те направиха толкова старателен?

— Ще имаме много време за голф, Ото.

— Събуди ме, когато пристигнем. — Ото се излегна на седалката и нагласи звука на радиото. — Ролс-ройси, поршета. Откъде да знам какво правят богатите с колите си? Бих искал да си купя шевролет камаро, както приляга на ченге с двадесет и две годишен стаж. Неприятното да работиш в отдел „Убийства“, са престъпниците. Когато работех в отдел „Наркотици“, обикновено знаехме кой е престъпникът и най-важното беше как да го хванем. Доспива ми се, като си помисля за престъпници.