Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Сал виночерпци дето • не бяха налице,
та на момците всичко • да бъде по сърце.
Не бяха ли с кроежи • и злост обременени,
и от позор те щяха • да бъдат пощадени.
В тоз миг възкликна Зигфрид: • „Учуден съм аз силно
готварната защо ни • гощава тъй обилно,
а няма виночерпец • вино да ни налее.
Що диря сред ловци, щом • за тях не се более?
С делата почит смятам • заслужили ний сме си.“
Владетелят веднага • с притворство се намеси:
„Ще бъде този пропуск • все някак си поправен.
Че ни държат тук жадни, • вината е на Хаген.“
А Хаген оправда се: • „Помислил бях, че днес
ловът ни, господарю, • ще бъде в оня лес
край планината Шпесарт: • виното пратих там.
Ще гледам друг път повод • за жажда да не дам.“
„Каква неразбория!“ — • почти се Зигфрид скара. —
„Вино и медовина • тук седемте товара
да ми докарат щяха. • Но щом като не може,
край Рейн бе редно станът • да бъде разположен.“
„Юнаци благородни“ — • от Троне Хаген рече, —
„с вода студена извор • знам блика недалече.
И гняв, и жажда нека • там угасим тоз ден.“
Съветът за погибел • на воин бе отреден.
Разпореди се Зигфрид • (измъчваше го жажда)
софрата да раздигат • и — без да си дояжда —
поиска да отидат • до извора студен.
От рицари коварни • бе призивът скроен.
А плячката, добита • на Зигфрид от ръката,
изпратиха с талиги • оттам в престолнината.
Които я видяха, • изричаха похвали,
но верността си Хаген • към Зигфрид не пожали.
Преди да се насочат • към клонеста липа,
поде от Троне Хаген: • „На Зигфрид ловкостта
известна е и никой • да го застигне даже
не можел, като бяга. • Да ще да го докаже!“
Отвърна му тогава • ксантенският герой:
„Могло би в надпревара • да проверим ний кой
пръв извора ще стигне. • И който победи,
признанието нека • се нему отреди.“
„Да проверим, защо не?“ — • отсече мигом Хаген,
а Зигфрид пък додаде: • „И за да съм по-бавен,
на тръгване дори ще • залегна на тревата.“
Цар Гунтер бе доволен: • потръгваха нещата.
Юнакът сетне вметна: • „Освен туй ще добавя:
оръжията свои • не смятам да оставя —
и копие ще нося, • и щит, а на колана
ще стегна своя меч и • стрелите си в колчана.“
Да се събличат бяха • ловците там видели
владетеля и Хаген • и сал по ризи бели
да хукват кат пантери • по китната морава.
При извора пак Зигфрид • пристигна пръв тогава.
Печелеше във всичко • той с преднина голяма.
Чевръсто щом свали си • и меча, и колчана,
а копието дълго • облегна на липата,
застана гостът царствен • изправен край водата.
До извора клокочещ • положи си пък щита.
Със своята любезност • той будеше възхита:
ни глътка преди царя • не пи, макар и жаден.
С неблагодарност сетне • от Гунтер бе предаден.
Водата бе прохладна • и бистра, а отпреде,
до извора дотичал, • цар Гунтер се наведе
и — жажда утолил — той • наново се изправи.
Туй същото и Зигфрид • понечи да направи.
Добрите си обноски • тогава заплати.
Лъка и меча Хаген • отнесе настрани,
при копието сетне • завърна се и знак
по дрехата на Зигфрид • подири с поглед пак.
От извора дордето • отпиваше, в миг сгоден
бе с копието Зигфрид • през кръстчето прободен.
До ризата на Хаген • кръвта избликна чак —
подобно зло дано не • извършва друг юнак!
Оставил острието • в сърцето му забито,
на бяг удари Хаген • стремглаво, страховито,
незнаещ що е бягство • пред никой досега.
Със смъртна рана Зигфрид • на своята снага
от извора отскочи, • напрегнал сила мъжка,
в сърцето със стърчаща • на копието дръжка.
Лъка си или меча • да стиснеше кален,
достойно щеше Хаген • да бъде възмезден.
Щом меча не намери, • оставаше му щита —
да удря с него щеше • героят да опита.
От извора го грабна • и хукна подир Хаген,
догонвайки на Гунтер • боеца безпощаден.
Перейти на страницу: