Една любов в Париж
- Автор: Моэм Сомерсет Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Петрова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Една любов в Париж». Краткое содержание книги:
Завесите били тежки, разкошни, от жълта дамаска, поръбени с везан кенар, с ресни. Лидия прегледала най-напред тези пред стъклената врата и ги обърнала и откъм подплатата. Те били изработени навремето за по-висока стая, а на мадам Берже не й дало сърце да ги среже, затова ги подгънала отдолу. Лидия прегледала широкия подгъв — той бил зашит от професионална шивачка, а конците били вече избелели. После прегледала и завесите пред вратата на килера. Отдъхнала си с облекчение. В ъгъла на стената, значи в по-тъмната част на стаята, открила една част от шева, около шест сантиметра дълъг, зашита с по-нови конци, значи от не тъй отдавна. Лидия взела ножиците и започнала бързо да разпаря, бръкнала в разреза и извадила банкнотите. Пъхнала ги в джоба си, взела игла и жълт конец и за няколко минутки подгъвът бил зашит пак така, че никой да не познае какво е ставало. Огледала се из стаята да провери дали по нещо няма да се познае, че е тършувала. Върнала се в къщата, качила се в банята и накъсала банкнотите на ситни късчета, хвърлила ги в клозета и пуснала водата. След това слязла пак долу, отключила външната врата и се заловила с ръкоделието си. Сърцето й биело тъй лудо, че било просто непоносимо, но се чувствувала безкрайно облекчена. Сега полицията можела вече да дойде. Нищо не можела да намери.
Скоро мадам Берже се върнала. Влязла в дневната и се отпуснала на дивана. Изглеждала сломена от току-що преживяно нервно изпитание. Лицето й било изпито, имала състарен вид. Била съвсем изтощена. Лидия я погледнала, но не казала нищо. След няколко минути свекърва й станала, въздъхнала тежко и се прибрала в своята пристройка. Когато се върнала, била сменила новата си премяна; сега носела една оръфана черна рокля и домашни пантофи. Въпреки накъдрената си на вълни коса и начервените си устни и бузи имала вид на стара, грохнала метачка.
— Да взема да приготвя нещо за вечеря — казала тя.
— Да ти помогна ли? — запитала Лидия.
— Не, не, сама по-добре си работя.
Лидия продължила ръкоделието си. Тишината в малката къщурка била зловеща. Толкова дълбока била тишината, че когато след известно време Робер се върнал, шумът от ключа му ги изплашил. Лидия стиснала юмруци, за да не извика от уплаха. Щом влязъл, Робер започнал да си подсвирква както обикновено и Лидия излязла във вестибюла да го посрещне. Той държал няколко вестника в ръка.
— Донесох вечерните вестници — казал той весело. — Пълни са с новини за убийството.
Отишъл в кухнята, където знаел, че ще завари майка си, и хвърлил вестниците на масата. Лидия го последвала. Без да каже дума, мадам Берже взела един от тях и се заловила да чете. Грамадни заглавия съобщавали за станалото. Във всички вестници известията за убийството били на първо място.
— Бях при Жожо. Само за това се говори. Джордан беше редовен посетител и всички го познаваха. Аз самият приказвах с него вечерта преди убийството. Беше му провървяло на надбягванията през този ден, затова почерпи всички.
Робер говорел свободно и естествено. Човек би казал, че не знае какво е грижа. Очите му светели, а бледите му иначе бузи били леко поруменели. Бил възбуден, но не проявявал никакви признаци на нервност. Лидия го запитала, като се опитала да придаде на думите си колкото може по-голяма непринуденост:
— Подозират ли кой може да бъде убиецът?
— Един моряк, предполагат. Портиерката казва, че преди седмица видяла Джордан да се връща вкъщи с един моряк. Разбира се, преспокойно може да бъде друг човек, преоблечен като моряк. На първо време викат на разпит посетителите на някои прословути барове по Монмартър. Според състоянието на кожата около раната идват до заключение, че ударът бил нанесен с голяма сила. Търсят едър, тежък човек, със силни мускули. Има няколко боксьори с доста смешна слава.
Мадам Берже оставила вестника върху масата, без да каже нещо.
— Яденето ще бъде готово след няколко минутки — обадила се тя след малко. — Сложена ли е масата, Лидия?
— Ей сега ще я сложа.
Когато Робер бивал вкъщи на обед и на вечеря, се хранели в трапезарията, макар че им създавало повече труд. Но мадам Берже казвала: