Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Тъй че…
- Тъй че ще го спасим - каза Андрол. - Тази нощ.
Ранд работеше на меката неизменна светлина на кълбото сайдин. Преди Драконова планина отбягваше такова обичайно приложение на Единствената сила. Посягането към нея го поболяваше и от използването й му призляваше.
Това се бе променило. Сайдин беше част от него и вече нямаше нужда да се страхува, след като покварата се беше махнала. По-важното: беше престанал да мисли за сайдин - и за себе си - просто като за оръжие.
Готов беше да работи на светлината на кълба всеки път, когато можеше. Смяташе да отиде при Флин, за да научи Цяра. Умението му в него беше малко, но и малко можеше да спаси живота на някой ранен. Твърде често досега бе използвал това чудо - този дар - само за да унищожава и убива. Чудно ли беше тогава, че хората гледаха на него със страх? Какво щеше да каже Трам?
„Бих могъл да го попитам”, помисли си Ранд разсеяно, докато си водеше бележки. Все още му беше трудно да свикне с мисълта, че Трам беше ей там, само през един лагер. Беше вечерял с него преди малко. Беше неловко, но не повече, отколкото очакваното за крал, поканил баща си от едно закътано селце на „вечеря”. Бяха се посмели за това и се беше почувствал по-добре.
Ранд беше оставил Трам да се върне в лагера на Перин, вместо да се разпореди да му се дадат почести и богатство. Трам не искаше да го поздравяват като баща на Преродения Дракон. Искаше да си остане това, което е бил винаги - Трам ал-Тор, стабилен мъж, на когото може да се разчита във всяко отношение, но не лорд.
Ранд отново се зае с документа. Писари в Тийр му бяха дали съвети за подходящия език, но самото написване си беше негово. Не би се доверил на чужда ръка - или очи - за този документ.
Дали не беше прекалено предпазлив? Но пък ако враговете му не можеха да предугадят какво прави, не можеха и да му противодействат. Беше станал твърде недоверчив след като Семирага едва не го беше пленила. Признаваше си това. Само че беше таил най-съкровените си тайни твърде дълго и му беше трудно да ги издаде.
Започна да препрочита документа. Веднъж Трам го беше пратил да огледа един плет за слаби места. Ранд го беше направил, но когато се върна, Трам отново го прати със същата задача.
Чак на третия оглед Ранд видя разклатения кол, който трябваше да се смени. Още не знаеше дали Трам е знаел за този кол, или просто е проявил обичайната си грижливост.
Този документ беше много по-важен от един плет. Ранд щеше да го прегледа поне десетина пъти тази нощ за проблеми, които можеше да не е предвидил.
Но му беше трудно да се съсредоточи. Жените крояха нещо. Можеше да ги усети през кълбата от чувства в ума си. Бяха четири… Аланна все още беше някъде на север. Другите три бяха близо една до друга през цялата нощ. Вече бяха стигнали почти до палатката му. Какво замисляха _все пак_? Дали…
Чакай. Една от тях се бе отделила от другите. Беше почти тук. Авиенда?
Ранд стана, отиде до входа на палатката и отметна платнището.
Тя замръзна пред входа, сякаш се беше канила да се вмъкне вътре незабележимо. Вдигна брадичка и го погледна в очите.
Изведнъж в нощта се разнесоха викове. Ранд чак сега забеляза, че охраната му я няма. Само че Девите си бяха направили бивак до палатката му и като че ли викаха на него. Не с радост, както би очаквал. Обиди. Ужасни при това. Няколко се разкрещяха какво щели да направят с определени части от тялото му, когато го спипат.
- Какво значи това? - промърмори той.
- Не го казват сериозно - отвърна Авиенда. - За тях това е символ, че ме отнемаш от редиците им… но аз вече съм напуснала редиците им, за да се присъединя към Мъдрите. Това е… обичайно за Девите. Всъщност е знак на уважение. Ако не те харесваха, нямаше да реагират така.
Айилци.
- Чакай. Как така съм те отнел от тях?
Авиенда го погледна в очите и на страните й изби червенина. Авиенда? Изчервена? Това беше неочаквано.
- Трябваше да разбираш вече - каза тя. - Ако беше обръщал внимание на това, което ти разказвах за нас…
- За жалост имаш един напълно объркан ученик.
- Имаш късмет, че съм решила да продължа обучението. - Пристъпи към него. - Има много неща, на които все още трябва да те уча. - Изчерви се още повече.
Светлина. Беше красива. Но също и Елейн… също и Мин… и…
Беше глупак. Заслепен от Светлината глупак.
- Авиенда - каза той. - Обичам те. Наистина. Но това е проблем, да ме изгори дано! Обичам и _трите_ ви. Не мисля, че бих могъл да приема това и да избера…
Изведнъж тя се разсмя.
- Ти _наистина_ си глупак, нали, Ранд ал-Тор?