Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
— И? Какво направихте по въпроса?
Мика сви рамене.
— Върнахме се, за да ви кажем за него. Не бях сигурен дали задачата ни позволява да отделяме време, за да се сражаваме с банда космати топки. Особено след постановлението на Съвета, че ще унищожаваме единствено шейпшифтъри, чиито провинения са доказани.
Райзън внимателно премести смарагда в копринената му торбичка и нежно я постави в малка, дървена кутия. Лидерите на камарата на Платонистите по Източния бряг с особено нетърпение му връчиха смарагда, когато научиха истината за основната догма на тяхната организация.
Атлантида беше реалност.
Освен това Райзън беше атлантски принц. Отнасяха се с него като с Бог. И съвсем не му беше неприятно.
Беше помислил, че човекът ще се напикае в панталоните си. За щастие на всички заинтересувани, мъжът успя да сдържи достатъчно дълго вълнението си, за да открие смарагда и да го подари на Райзън. Който сега трябваше да разбере как се използва. За съжаление това бе по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Но някои неща бяха простички.
— Всички ние дадохме свещен обет, че ще защитаваме човечеството. Не печелим нищо, ако възстановим Атлантида на полагащото й се място в света, ако той гъмжи от кръвопийци и шейпшифтъри. За това, както и за толкова много други неща, Съветът греши.
Мика кимна с усмивка.
— Надявах се, че ще кажете това — заяви той, с ръце върху дръжката на бойната му брадва. — От цялото това напрежение съм в настроение да сритам няколко шейпшифтърски задника.
Воините, които заобикаляха Мика, закимаха и изръмжаха в знак на съгласие. Райзън внимателно прибра малката дървена кутия и увития в плат вързоп, който представляваше Тризъбеца, в кожена чанта за път. Един от воините пристъпи напред.
— Мога ли да го нося вместо вас, милорд?
— Благодаря, но това е товар, който се гордея да нося сам.
С тези думи Райзън ги поведе към главната зала в къщата, за да съставят някакъв план. Все още имаше повече от ден преди планираната среща с Платонистите.
Предостатъчно време, за да срита няколко шейпшифтърски задника.
Глава 16
Десет минути след като Конлан се появи и отключи вратата на стаята й, Райли продължаваше да мърмори под носа си. Смъмри го сурово. Точно когато беше започнала да му се доверява и повярва в цялата откачена, кралска атлантска история, той се държа с нея като затворнически надзирател.
Но след като й описа накратко голата истина за вампирската заплаха, за някакъв мошеник, наричан Райзън, който бе откраднал ценен артефакт и й се извини пет или шест пъти, тя се успокои.
Беше лудост, но знаеше че може да му вярва. Бе удивително как способността да усещаш емоциите на един мъж пресичаше съмненията. Всичко беше главно, за да я предпази.
Райли премина към невербално мърморене, когато опита кафето, което бе донесъл като предложение за мир. Беше горещо, сладко и вкусно.
Със същите думи можеше да опише и Конлан. Погледна към него изпод мигли. Беше ужасно нечестно да изглежда дори още по-добре на сутринта. Всички тези мускули ни най-малко не бледнееха на дневна светлина. Още по-лошо — тя забеляза нови неща в него. Като например лекият син нюанс в черната му коса. Не изглеждаше като работа на някой салон, следователно вероятно беше нещо атлантско.
Тя стисна чашата кафе с ръце, най-вече, за да не се пресегне и докосне косата му.
Беше непреодолим импулс. Нужда. Чувстваше се така, както пристрастените й клиенти й описваха необходимостта от наркотиците, които приемаха.
Конлан крачеше напред-назад из стаята и като цяло не й обръщаше внимание. Или поне не я поглеждаше. Като се имаше предвид напрежението в масивните му рамене, тя би заложила голяма сума пари, че той е наясно с нейното присъствие.
Поне беше чиста. Малката баня, свързана със стаята й, със затворническата й килия, беше добре заредена с различни видове сапуни, шампоани и балсами. Чисто нови четки за зъби в пластмасови опаковки бяха наредени в редици в чекмеджето под мивката.
Тази мисъл отново я вбеси.
— И така, явно водиш много жени тук, нали?
Той спря да крачи и се завъртя, за да застане с лице към нея.
— Какво? За какво говориш? Не съм бил в тази къща повече от десетилетие. Принадлежи на брат ми.
Тя кимна.