Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Родът Барнакл участвуваше от известно време в управлението на Министерството на разтакането. Особено клонът, към който принадлежеше Тайт Барнакл, смяташе, че има наследствени права в това отношение и посрещаше много зле всеки опит на друг род да оспори правото му. Барнаклови бяха твърде виден род. Бяха пръснати из всички държавни ведомства и заемаха държавни длъжности. Или нацията беше много задължена към Барнаклови, или Барнаклови бяха много задължени на нацията. По този въпрос нямаше единодушно решение; защото Барнаклови, от една страна, и нацията, от друга, си имаха всеки свое мнение.
Мистър Тайт Барнакл — който по времето, описвано в нашия разказ, подкрепяше държавния мъж, ръководещ Министерството на разтакането, когато благородният или високоуважаван господин се чувствуваше малко неудобно на седлото поради удара, нанесен му в пресата от някакъв нехранимайко — беше по-богат с благородническа кръв, отколкото с пари. Като Барнакл той заемаше едно твърде удобно място; и пак като Барнакл бе настанил, разбира се, в същата служба сина си, Барнакл млади. Но той се бе сродил по брак с едно крило от рода Стилтстокинг, също така надарен повече с благородническа кръв, отколкото с действителни или лични притежания; от този брак изхождаха Барнакл млади и три девойки. Поради аристократичните нужди на Барнакл млади, на трите млади дами, на мисис Тайт Барнакл, родена Стилтстокинг, и неговите лични мистър Тайт Барнакл намираше, че времето между дните за получаване заплата е по-дълго, отколкото би желал. Обстоятелство, което се обясняваше всякога със скъперничеството на страната.
Мистър Артър Кленъм потърси за пети път мистър Тайт Барнакл в Министерството на разтакането, след като вече го бе чакал последователно в преддверие, в оградена със стъкла канцеларийка, в чакалня и в недостъпен за пожар коридор, гдето учреждението пазеше, както изглежда, вятъра си. Този път мистър Барнакл не беше зает, както в по-раншните случаи, с благородното чудо, което управляваше министерството; само че отсъствуваше. На посетителя обаче съобщиха, че една по-малка звезда, Барнакл млади, все още се вижда на служебния хоризонт.
Кленъм изказа желание да разговаря с Барнакл млади; и намери този джентълмен, облегнал гръб о плочата на камината, да грее прасците си на бащиния огън. Стаята беше приятна, разкошно мебелирана в официален служебен стил и със своя плътен килим, с покритото с кожа бюро, пред което човек можеше да работи седнал, и второто, покрито с кожа бюро, пред което можеше да работи прав; с огромното кресло, с килимчето и паравана пред камината, със скъсаните хартии, куриерските чанти, из които книжата се подаваха като мъртъв дивеч или стъкла с лекарства, всичко пропито с миризма на кожа и махагон, с общия заблуждаващ вид на място, гдето не се върши нищо, тя даваше внушителна представа за отсъствуващия Барнакл.
Наличният Барнакл, взел в ръка картичката на мистър Кленъм, беше младолик, с едва наболи бакенбарди. Със същия лек мъх и по брадичката той напомняше още необлечено в перушина пиле; а състрадателният наблюдател би решил, че ако не грееше нозете си пред камината, сигурно би умрял от студ. На шията му се люлееше скъп монокъл; но младежът имаше плитки очни орбити и меки клепачи, та монокълът не можеше да се задържи, когато го поставяше, а падаше и се удряше о копчетата на жилетката му със звън, който много смущаваше собственика.
— О, вижте какво! Знаете ли, баща ми не е тук и няма да дойде днес — каза Барнакл млади. — Мога ли да ви бъда полезен с нещо?
(Звън! Монокълът пада. Барнакл млади се стресва и започва да се опипва, но не го намира.)
— Много сте любезен — отвърна Артър Кленъм. — Но аз бих желал да видя мистър Барнакл.
— Само че… виждате ли, вие нямате определена среща с него — заяви Барнакл млади.
(Намерил бе вече монокъла си и го постави отново.)
— Не — отвърна Артър Кленъм. — Тъкмо това желая да уговоря.
— Само че… слушайте, по държавна работа ли? — запита Барнакл млади.