Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
Прозвуча драскане на нокти и Киска вдигна глава, за да види как Хрътката полита напред като изстреляна от катапулт. Захапа мъжа за главата и събра челюстите си. Чу се пращене на кости. Плисна кръв и полусдъвкана плът се разлетя във всички посоки. Звярът изплю главата и отстрани безглавото туловище от пътя си с едно махване на лапата си. Трупът се плъзна по пода и спря близо до Киска. От прекъснатата шия все още бликаше гореща кръв. Тя с мъка преглътна горчилката, надигнала се в гърлото й.
В последвалата тишина, ветеранът каза:
— Е, изглежда старецът не те чу.
След това хвърли меча си на земята.
Хрътката се обърна и го изгледа. Киска също не можеше да отлепи поглед от мъжа, изумена от хладнокръвието му. Той извади кръгъл, тъмно зелен предмет с големината на ябълка от торбичката на хълбока си. Погледът му попадна на Киска и мъжът й кимна към задното стълбище.
След това вдигна предмета и посочи към хрътката.
— Сега сме само аз и ти, момче.
Киска спря да диша. Беше чувала истории… хвърли се към стълбището, спусна се надолу по стъпалата, превъртя се, изправи се и хукна. Блъсна се в една маса в тъмното и спря, за да си поеме дъх. Огледа се и зърна ивица лунна светлина близо до отсрещната стена, а отвъд нея имаше второ стълбище, най-вероятно за слугите.
От горната стая се разнесе мъжки писък, пълен с ярост и омраза. Киска се втурна към стълбището, прелетя покрай рафтове със сушени храни и бъчви с пиво, изкърти залостената врата с ритник и изхвърча навън, но веднага се спъна и падна по лице на чакъла, изкълчвайки рамото и пукайки костта на коляното си. Докато лежеше в полусъзнание, мощна експлозия от топлина и светлина изтръгна поредния болезнен стон от гърлото й. Пламъците я заслепиха, наоколо се посипаха обгорени трески и горящи парчета дърво. Чу протяжен рев на болка, който заглъхна едва когато Хрътката побягна в нощта. Сигурно бе хукнала към пристанището, за да се хвърли във водата.
Киска вече не усещаше болката, сякаш нервите й се бяха скъсали от пренатоварване. Тя се изправи и закуцука надолу по улицата. Дори да бе счупила гръбнака си, тя пак щеше да се опита да изпълзи надалече от ужаса на тази кланица. Това, което бе останало от странноприемницата, пламтеше ярко в нощта зад нея и осветяваше пътя й надолу по улицата през горящите останки.
Нечленоразделен писък накара Темпър да се закове на място. Беше дошъл от лабиринта от улички вдясно от него. Млада жена, която пищеше така, сякаш разкъсваха душата й на парчета. Темпър настръхна и огледа тъмните улици. От сенките изникна младо момиче, облечено в тъмни дрехи, с дълга черна коса, разпиляна по лицето.
Тя го видя и се поколеба, но после извика:
— Моля ви, помогнете ми. Моля ви.
Той й махна да се приближи.
— Проклет да съм, дете, ранена ли си? Къде живееш? Някъде наблизо?
Жената се хвърли към него и Темпър я подхвана през кръста. Беше лека като торба с кокали в ръцете му. Изхлипа нещо, ужасена.
Той се взря в мрака над главата й.
— Какво има?
Една от ръцете й се обви около врата му и момичето зарови лице в гърдите му. Цялото й тяло се тресеше от хлипове. Той повдигна брадичката й.
— Дете? Какво има?
Пареща болка прониза врата му. Ръката на момичето се затегна около него като менгеме. Тя подскочи и усука краката си около кръста му. Темпър се олюля и залитна, като едва успя да остане на крака. Бутна раменете й назад, за да махне главата й от врата си.
— Какво, в името на проклетия Риктер…?
Момичето отметна глава назад. Зяпнаха го очи, черни като катран. Тя се усмихна лукаво и разкри острите си като игли зъби. Темпър заби ръката си в шията й под челюстта и натисна.
Тя се ухили още по-широко над ръката му.
— Няма да ме оставите сама в нощта, нали, добри господине?
Със свободната си ръка Темпър извади камата си и се опита да я намушка. Момичето улови китката му и я изви. Той изрева и се задърпа, но ръката му изтръпна, пръстите се разтвориха и острието издрънча на улицата.
Той падна и опита да се превърти, но тя остана отгоре, усукана около тялото му плътно като саван. Темпър погледна надолу и видя, че около тялото му не бяха обвити два крака, а един огромен змийски крайник, който стискаше тялото му от гърдите до коленете и спираше дъха му. Ребрата му всеки момент щяха да се строшат под натиска. Лунната светлина се отразяваше във влажните люспи. Темпър щеше да изпищи, ако му бе останал дъх. Той държеше главата на нещото далече от врата си, но ръката, с която натискаше, бе станала гореща, сякаш бе пламнала. Сантиметър по сантиметър, лицето се приближаваше към неговото, устните оголващи малките зъбки, остри и тънки, докато в черните очи играеха подигравателни пламъчета.