Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
— Затворете проклетата врата! — излая той.
Сержантът понечи да се подчини, но хвана дръжката на вратата и се вкамени, зяпнал нещо навън.
— Демоните на Гуглата! — ахна той.
От мястото, където седеше, Киска не виждаше улицата. Вместо това видя един млад наемник до прозореца, който изпищя, задави се и повърна на пода. Командирът извади острието си. Сержантът тресна вратата с всичка сила, след което отскочи настрани.
— Арбалетите в готовност! — извика той и мъжете се спуснаха към оръжията си.
В този миг вратата избухна навътре и треските полетяха като парчета стъкло. През касата се промушиха главата и раменете на огромна Хрътка. Беше по-голяма, отколкото Киска си бе представяла: голяма като муле, със светло кафява рошава козина, прошарена със сиво. Хрътката завъртя глава и огледа салона открай докрай, сякаш за да прониже всички присъстващи с погледа си. Едното й око бе кафяво, а другото светло сиво. Към звяра излетяха залп стрели, но повечето се забиха в касата на вратата или отскочиха от гъстата четина на чудовището. То пристъпи напред и мускулестите му рамене се издуха. Касата на вратата се разцепи.
Въздухът бе раздран от ужасени писъци. Мъжете преобръщаха мебелите с трясък, а хрътката ръмжеше и се пенеше. Горещият й влажен дъх изпълваше стаята. Някои войници замахваха към чудовището с мечовете си, но без резултат. Повечето се опитваха да избягат през прозорците или да се скрият под масите. Киска се хвърли настрани и успя да катурне стола и да се приземи на пода точно когато командирът хукна нагоре по стълбите. Жената бе изчезнала. На няколко метра от Киска сержантът грабна един от пищящите наемници и го хвърли към Хрътката, след което скочи през един разбит прозорец. Киска се пресегна и извади ножа от яката си. Започна да реже въжето около глезените си с яростна бързина, като същевременно отправяше благодарствена молитва към боговете за това, че бяха вързали ръцете й само на китките.
Киска се претърколи под една маса и видя как звярът вилнее из стаята, щрака с челюсти наляво и надясно, поваля мъже и се хвърля отгоре им. Захапа един войник през кръста и го запрати към стената като кокал. Тъмна кръв се стичаше по мазилката и капеше от черните греди, събираше се на локви по покритите със слама дъски на пода. Ръмжейки като дъжд от чакъл, чудовището обикаляше стаята, прескачаше прекатурени столове и завираше опръсканата си с кръв муцуна под преобърнати маси. Зловонният дъх на звяра достигна Киска, когато той се приближи.
От мястото, където лежеше и не мърдаше, Киска виждаше само трима мъже, които още стояха на краката си. Един от тях се бе сврял под масата срещу нейната, дишаше тежко с отворена уста и зяпаше звяра така, както някой би гледал връхлитаща го гигантска вълна. Вторият бе до вратата и плачеше, опитвайки се да зареди арбалета си. Последният бе ветеран, свил се в един ъгъл, стиснал къс меч.
Ръмженето секна и стаята утихна. Легнала по корем и напълно неподвижна, Киска видя как една кървава лапа спира точно до нейната маса. Ноктите откъснаха дълги трески от дъските на пода. Тя установи, че не може нито да помръдне, нито да си поеме дъх, за да изпищи, дори и да искаше. Въздухът бе изпълнен със солената миризма на пустиня. Киска си представи как огромната муцуна се снижава над нея. Стисна очи и обви ръце около главата си.
Някъде наблизо някой се изкашля и звярът се извърна. Киска чу трясък на дърво, сключване на челюсти и хрускане на кости. Тя надникна изпод масата и видя как мократа муцуна се вдига от едно тяло и се насочва към мъжа, който все още се опитваше да запъне ударника на арбалета си. Той усети вниманието и замръзна. Вдигна глава и очите му изскочиха от ужас. Хрътката се хвърли напред, захапа едната му ръка, вдигна го във въздуха и започна да го разтърсва. С тъп, влажен звук ръката се откъсна и тялото отлетя, усука се във въздуха и се заби в една колона.
Вторият войник, който бе още юноша, заплака от ужас. Изведнъж той се хвърли на пода, коленичи и сведе глава. Хрътката изръмжа. Мъжът разпери широко ръце и изкрещя:
— Келанвед! Защити ме! Зова името ти!
Внезапно Киска се сети за въжетата около глезените й и започна да ги реже бясно с ножа. Освободи се. Почти без да знае какво върши, тя обърна острието и започна да кълца въжето, усукано около китките й.