Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
Телохранителят с дългия мустак и вълненото кепе се приближи до мишената й и посочи на север — към Твърдината на Мок? Мъжът кимна, изправи се и изтупа торбестите си панталони. След това се загърна плътно с пелерината си. Телохранителите се събраха около него.
Някои от поклонниците се размърдаха и започнаха да се прокрадват към оголената скала. Киска преброи петнадесет. Искаше да предупреди мъжа, но той несъмнено знаеше. Изведнъж тя се вцепени. Поклонниците вече бяха с трима повече — трима невероятно високи и слаби мъже, облечени в пепеляви роби. Откъде се бяха появили? Сякаш бяха излезли от нощта.
Един от тях вдигна ръка в ръкавица и направи нехаен жест. Поклонниците се втурнаха напред.
Киска си намери ново прикритие, за да не изпусне от поглед мишената си. Той и телохранителите му бяха преминали в бавно, но уверено отстъпление. Поклонниците се хвърляха напред с извадени ножове, а робите им се развяваха и плющяха. Мъжът и неговите другари отстъпваха, оставяйки само трупове след себе си. Тримата командири или свещеници ги следваха от разстояние и само наблюдаваха. Киска се движеше паралелно с битката, като я наблюдаваше през пролуките в дърветата: телохранителите се дуелираха, разменяха съперниците си и нанасяха ударите си, но винаги в кръг около нейния човек. Невероятните им умения я втрещиха.
Голяма група поклонници проведоха съгласувано нападение от всички страни. Всеки телохранител се изправи срещу поне двама съперници и сърцето на Киска заседна в гърлото й. Това бе мъжът, когото Агайла я бе изпратила да намери! Това бе мъжът, който според Олег щеше да реши всичко тази нощ! Всеки момент тези убийци щяха да го заколят пред очите й, а тя не можеше да направи нищо. Беше закъсняла! Киска почти извика, разгневена от безсилието си.
Докато гледаше, двама от телохранителите паднаха и поклонниците се хвърлиха към нейния човек. Той направи жест с ръка и ярка светкавица заслепи Киска, а над главата й прогърмя. Тя примигна и разтърка очи. Погледна към бойното поле. Там, където допреди малко се бяха сражавали около десетина фигури, сега стояха само три: мъжът и двамата останали телохранители. Той се обърна към тримата високи поклонници. Те спряха.
Този по средата вдигна ръка като човек, който си проправя път през гъста паяжина.
Другите двама поклонници чакаха с оголени мечове.
Въпреки че не беше истински талант, Киска бе особено чувствителна към тези неща и независимо от това, че се намираше на около стотина метра от мъжете, тя почувства силите, съсредоточени помежду им. Чувството бе сякаш се намираше дълбоко в трюма на кораб и усещаше тъмните, необозрими сили, развилнели се около нея — сили, които можеха да я изтрият от лицето на земята за частица от секундата. Киска спря да диша и зачака най-малкото движение от страна на един от двамата мъже да освободи тази титанична сила.
Точно тогава ръка в груба кожена ръкавица захлупи устата й, а друга ръка се обви около кръста й и я вдигна от камъните.
Киска изпусна арбалета и започна да извива тялото си и да рита с крака, като през цялото време се опитваше да извади най-тънкия си нож с дясната си ръка. Точно, когато острието излезе от ножницата, някой изви врата й с адска сила. Пред очите й избухнаха искри, а болката се стрелна надолу по гръбнака й като светкавица.
— Пусни я, момиче — изръмжа някой тихо, — или ще ти строша врата като съчка.
Изтръпнала от болка, Киска пусна камата на земята. Беше осъзнала, че нямаше смисъл да се съпротивлява.
Мъжът я преметна през рамо и тя се отпусна като дроб, въпреки че сърцето й все още пърхаше като крилете на птичка. Странникът я понесе надолу към паралелните каменни стени и покрай мъртвата поклонничка, която най-вероятно беше убил. Киска се прокле за това, че не се бе досетила за възможността убиецът да е останал някъде наблизо. А сега я отнасяха все по-далече от развалините. Киска напрегна слуха си с надеждата да чуе развитието на битката, но без резултат. Когато похитителят й навлезе в гората, към него се присъединиха още двама мъже. Те бяха или войници, или просто разбойници. Трудно й бе да прецени, но в държането им имаше нещо военно, сякаш бяха ветерани. Единият се приближи и извади черен парцал от колана си, докато този, който я носеше, махна ръката си от устата й.