Джейк Ренсъм и виещият сфинкс
- Автор: Роллинс Джеймс
- Серия: Джейк Ренсъм #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978–954–655–313–3
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Джейк Ренсъм и виещият сфинкс». Краткое содержание книги:
В този момент Джейк видя, че не само те се крият тук. Лудият със сивата брада седеше на едно от долните стъпала и човъркаше мръсотията, събрала се под един от ноктите на краката му, сякаш бе спрял да си почине по време на излет сред природата. Неясно как, но и той бе успял да се снабди с наметало и ги бе последвал, вместо да избяга с Джер.
Защо?
Когато забеляза вниманието на Джейк, лудият го погледна и отново му намигна. Сега нямаше време да го разпитва или да го пропъжда. Явно групата им се бе увеличила с още един член.
Джейк вдигна златния часовник и провери циферблата му. Стрелката продължаваше да сочи към вътрешността на пирамидата.
— Хайде — подкани ги той и останалите го последваха.
Напредваха по-предпазливо към следващия етаж, където коридорите бяха по-тесни и се пресичаха във всички посоки.
От време на време Джейк поглеждаше часовника на баща си, за да се увери, че са на прав път. Въпреки това, макар че държеше в ръката си Ключът на времето, той се чувстваше като сляпа мишка, която търси скритото в лабиринта парченце сирене.
За щастие, не срещнаха почти никого по горните етажи, освен неколцина слуги, нарамили купища чаршафи или метли. Никой не обърна внимание на Джейк и спътниците му, забулени в наметалата.
Най-накрая часовникът ги отведе пред високи дървени порти, чиито греди бяха обковани със златни ленти. Трегерът над вратата бе покрит с йероглифи. Ако Джейк разполагаше с повече време, щеше да се опита да прочете написаното. Вместо това обаче насочи цялото си внимание към един-единствен символ, изписан върху металната мозайка, инкрустирана в центъра на портите.
Отвори часовника и сравни символа с гравираното върху него изображение. Бяха напълно еднакви.
Лудият пристъпи напред и докосна емблемата върху вратата.
— Анкх Тави — каза той.
Джейк разбра. Изображението върху часовника и неговото копие върху вратата символизираха изгубения град. Трябваше да се досети сам. Върху часовника бе изобразен анкх, а името на града беше Анкх Тави. Заслужаваше да се плесне по челото, но го стори само наум.
Лудият натисна силно, отвори едната половина на голямата врата и така раздели символа на две. Подкани ги да влязат вътре, като през цялото време не спираше да мърмори нещо.
Джейк влезе последен. Останалите стояха на няколко крачки от прага и не можеха да помръднат. Той разбра защо. Намираха се най-вероятно в сърцето на пирамидата, а пред тях, озарен от светлината на факлите, грееше огромен модел на град, изработен от пясъчник. Това би трябвало да е макет на Анкх Тави.
Ба’чук дръпна Джейк за ръкава и насочи погледа му към стъпаловидната пирамида в центъра на града. Бе досущ като големия храм на Кукулкан в долината на Калипсос, но с една разлика — на върха на тази пирамида не бе кацнала крилата змия.
Около макета на града бяха подредени стелажи с наредени върху тях фрагменти от счупени статуи, лавици с керамични съдове, дори големи късове от стени, покрити с фрески.
Джейк пристъпи неуверено напред и огледа едно изображение на богинята Бастет с котешка глава. Зад нея се намираше статуя на бога сокол Хор с отчупени крила. На няколко стъпки встрани черен обелиск, покрит с йероглифи, сочеше към покрива.
Джейк си спомни, че по време на полета с небесния кораб бе станало дума за това място. Нефертити го бе нарекла Храма на времето.
— Това трябва да е оцеляло от Анкх Тави — каза той. — Отделни парчета, преди градът да рухне.
Лудият кимна, на лицето му бе изписана тъга, докато оглеждаше събраните тук предмети.
Джейк спря пред сложен комплект от огромни бронзови колела, които се напасваха идеално. Те му напомниха за механизма на счупен часовник.
Марика изказа своето предположение:
— Прилича на част от Астромикона.
Джейк осъзна, че тя бе права. Представи си огромния механизъм с въртящите се кристали, задвижван от слънчевата енергия на върха на замъка Калакрис.
— Вижте това — подкани ги Пиндор, който бе застанал пред поднос, направен от някакъв лъскав метал.
Сребристата му повърхност бе идеално гладка и отразяваше цялата зала. Макар подносът да бе твърд, изглеждаше покрит с вода и създаваше илюзията, че можеш да потопиш ръката си в него. Воден от любопитство, Джейк докосна повърхността и усети лека вибрация, от която косъмчетата по врата му настръхнаха. Това не бе единствената странност, свързана с подноса. Върху повърхността му се появиха букви.