Тайния дневник на Източната перла
- Автор: Линдли Морийн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-705-3
- Переводчик: Йолина Миланова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайния дневник на Източната перла». Краткое содержание книги:
Романът проследява трескавата житейска съдба на реално съществувалата Йошико Кавашима — пленителна и противоречива личност, свикнала да живее на ръба, да блести в обществото денем и да се бори с демоните си нощем, способна да манипулира човешки съдби в опит да открие собствената си същност.
Събудих се и чух, че Ву ме подканя да побързам, ако не искам да изпусна влака.
Примигнах, заслепена от ярката слънчева светлина и все още замаяна от дългия сън. Очевидно минаваше обяд.
— Защо ме остави да спя чак досега?
— За да ти се любувам по-дълго, спяща красавице — ухили се китаецът.
Грабнах торбичката си и скочих от каруцата.
— Ти няма ли също да пътуваш с влака? — попитах го.
— Не, принцесо. За мен би било чест да те придружа, но от тук нататък пътищата ни се разделят.
Платих билета си за влака с няколкото йени, които бях скрила в ботуша си. Настаних се в едно празно купе и влакът тръгна. Видях Ву да ми маха от каруцата си с широка и както ми се стори, победоносна усмивка.
Двайсет минути по-късно, вече напълно разсънена, осъзнах, че огърлицата на Сюе и двете златни кюлчета са изчезнали. Нищо не можеше да се направи. Някои неща просто не ти е писано да задържиш. Потупах дела си и се успокоих, че все нещо ми е останало. Фамилният герб на семейство Су също си беше в несесера на майка ми.
Затворих очи и се опитах да си представя ароматна гореща вана. Щях да стигна до Токио под друго име, да се опитам да се свържа с Прошка и да започна живот по мой вкус — достатъчно вълнуващ, за да ме кара да се чувствам жива. Но първо смятах да отдъхна няколко дни и да се насладя на благата на цивилизацията. Исках също така да си купя нови дрехи и нямах търпение да хапна нещо различно от овча лой.
Най-после бях свободна. Щях да запомня тази година — 1926. Годината на двайсетия ми рожден ден и на моето освобождение.
Яйца за удължаване на живота и гъши тестиси
Странноприемница „Белият жасмин“ гледаше към пристана на Порт Артур, откъдето отплаваха параходите за Шанхай. В двора й цъфтеше жасмин, но не бял, а бледолилав. Ако оставех прозореца на стаята отворен, вътре нахлуваше ароматът му, силен и упойващ, който, кой знае защо, свързвах с дъха на разложение, също както и с аромата на зрели ягоди. До ден-днешен мирисът на жасмин ми напомня за неописуемото вълнение, което изпитвах в навечерието на новия си живот, за дните в онази очарователна, прясно боядисана къща на брега на морето и за блаженството за пръв път от месеци да си чист и да ти е топло, което повечето хора приемат за даденост.
Първата ми работа, когато пристигнах, беше да се пъхна в банята. Прекарах там часове, като се търках с ароматни сапуни и се плисках с топлата вода до насита. Всичко беше чудесно, парата ме обгръщаше и би трябвало да съм на седмото небе от удоволствие, а аз бях обзета от неописуема тъга и от очите ми се стичаха сълзи. Малкото, усмихнато лице на Май не излизаше от мислите ми и сърцето ми се свиваше от мъка. Като че ли бях обречена да губя всички, които обичах. Разбира се, вината си беше моя. Бория беше прав — аз бях упорита и не признавах компромиси, но това не означаваше, че не изпитвам колебания или съжаление.
Има хора, които спечелват сърцето ти. Май завинаги остана в моето. И досега си я спомням, все едно беше вчера — кръглото личице, бенката в ъгъла на устата, нащърбения преден зъб, който беше счупила при раждането на близнаците, когато захапала монета, за да не крещи от болка. Винаги щяха да ми липсват успокояващата й прегръдка, гласът й и детинският й, леко сипкав смях. Дълго плаках за Май — вярната приятелка, която бях изгубила.
Съжалявах, че бях взела огърлицата на Сюе — не биваше да го правя. Зарекох се в бъдеще никога вече да не проявявам неоправдана алчност. Защото парите идват и си отиват — от значение са единствено спомените. Така ми се искаше Май да ме помни с добро. Понякога една глупава, необмислена постъпка може да помрачи спомените за едно приятелство.
Странноприемницата предлагаше невероятно вкусна храна и в продължение на десет дни аз успях да опитам от всичко — пресни миди, сочни калмари и питателна супа от морска костенурка… Ядох варени яйца, за които казват, че удължавали живота, и задушени гъши тестиси, които направо се топяха в устата. В сърцето си съм японка, но вкусовете ми са китайски и обичам разнообразната, добре сготвена храна. След месеците на лишение се отдадох на истинско чревоугодничество. Купих си и кутия сушени сливи и буркан със сиропиран джинджифил, за да си похапвам в стаята, когато ми се прииска нещо сладичко.