Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
- Ами ако не оцелее? Тя е много болна, а в храма от години нямаме певица на скъпоценни камъни. Казват, че певицата може да извлече лековита сила от самата богиня на нереидите, сила, по-могъща дори от тази на главната девица.
- Тогава ще го отгледам като свой син - каза кралицата и макар че очите й все още бяха сухи, носеха бремето на опустошителната болка. - Носи кръвта на съпруга ми и е роднина на сина ми Конлан и на всяко следващо дете, което ще нося. Мога ли да сторя по-малко?
- Бихте ли могли да обикнете това дете? - попита Кийли, като осъзна куража, който приемникът й притежаваше, за да зададе такъв въпрос на кралицата. - Той заслужава да бъде обичан, а не да се чувства нежелан.
- Ще го обичам - отвърна кралицата с твърдост, сякаш се опитваше да убеди самата себе си. - Трябва да го обичам.
Бебето отвори очички сънливо и се пресегна, за да хване пръста на Кийли. Понечи да погали бузката му, но отново пропадна в дълбините на друго видение.
* * *
Виденията прииждаха все по-бързо и по-бързо. Кратки спомени, които мечът бе събирал през годините. За нейна радост, Кийли стоеше като страничен наблюдател, докато се прехвърляше от спомен на спомен.
Тронната зала
- Той не трябва да знае - каза кралят на мъж и жена, които гледаха, изпълнени с радост бебето, което тя държеше. - Никога не трябва да разбере истината.
Докато те се съгласяваха и редяха превъзбудени и накъсани думи, кралицата стоеше зад краля със сълзи в очите.
Скалист бряг насред гръмотевична буря
Вълните се блъскаха срещу скалите, а кралят стоеше сам, на фона на буреносното небе. Глас, някак си по-силен и висок от ударите на скалите, го обграждаше.
- Трябва да му кажеш. Той трябва да се нарича Джъстис, за да напомня за несправедливостта, която ще последва, ако Анубиса вземе превес над човешкия свят.
Кралят приведе глава, стискайки силно ръцете си в юмруци.
- Не мога да му кажа. Не мога да рискувам благото на синовете си, ако разберат за съществуването му
Пак този глас. Глас, който Кийли познаваше, макар и да бе невъзможно. Невъзможно, но това бе гласът на бога на моретата.
Посейдон.
- Не ми противоречи. Ще му кажеш както ти наредих. Аз ще го прокълна и ако някога разкрие причината, довела до раждането му, ще убие всички, които са я чули.
- Значи си създал чудовище и убиец - изкрещя кралят, насочвайки меча си - меча - към вълните.
- Не - гръмна гласът на бога. - Създадох оръжие, като никое друго. Ще служи на синовете ти и ще въздава моето правосъдие. Когато е на десет години ще му дадеш меча си, който ще наречеш с друго име - Яростта на Посейдон, за да покаже, че яростта ми към това, което стори Анубиса на краля, избран от мен, никога няма да бъде забравена.
Светкавица прониза вълните и тъмна форма се насочи от водата към брега. Преди Кийли да разбере какво е това, отново попадна във водовъртежа.
Навън, пред малка колиба
Малкото момче със синя коса погледна към краля с недоумение, изписано на лицето и после към меча, поставен в малките му ръце.
- Но аз не разбирам, Ваше Величество. Защо ми давате меча си?
Кралят насочи очите си към него, а погледът му бе лишен от нежност.
- Има нещо, което трябва да ти кажа...
И отново видението избледня.
* * *
Въртеше се из вековете във видение след видение. Джъстис бе постоянно в тях. Пред очите й се превръщаше от малко момче в мъж, а след това в опитен воин. Неразделен с меча си, който или бе прибран на гърба му, или го използваше в битка. Битка след битка. Всяка следваща бе по-отчаяна от предходната. Вампири и шейпшифтъри - всички те с една-едничка цел - да изядат или поробят хората.
Всички те, победени от Джъстис, който ги покосяваше с Яростта на Посейдон.
Кийли пропадаше ли пропадаше в безкрайното видение. Образ след образ, кърваво сражение след кърваво сражение, докато не помнеше нищо освен касапница, болка и смърт.
Но така го бе опознала - да, точно този дивак, който я бе отвлякъл. Силната болка, която живееше дълбоко в него. Самотата. Горчивината, идваща от векове, през които не бе нищо друго освен оръжие на разгневен бог, търсещ отмъщение.
Сърцето й се сви и Кийли усети как сълзите се стичат по лицето й.
- Достатъчно! - проплака тя. - Стига толкова. Моля те, не мога да понеса повече. Моля те, моля те. Стига.
Отново пропадна в мрака. Но този път не надолу, а нагоре. В прегръдките на воин със синя коса и пламъци в очите.
Глава 18