Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
- Не мога да повярвам, че смееш да идваш тук с незаконния си син, Ейвлин. След всичко, което ти и Анубиса ми причинихте, трябва да се радваш, че не те убих на място.
Бременната жена оголи зъби и изсъска срещу него, а звукът рикошира във всички стени.
- Не съм виновна. Аз също като вас, Ваше Величество, бях пленник. Щом вие, всемогъщият крал на Атлантида, не успяхте да се преборите с контрола над ума на Анубиса, какво остава за една проста девица от нереидите?
Тя отметна глава назад, стискайки здраво зъби, но не успя да спре вика, който последва със следващата контракция. Когато отново бе в състояние да диша, продължи:
- Знаете, че ние, нереидите виждаме лицето на бъдещия си любим по време на изпитанията ни, свързани с видения. Повярвайте ми, когато ви казвам, че никога не съм виждала вашето. Аз, също като вас, съм жертва на ревностната мания на Анубиса, но това няма да ми попречи да обичам сина ни.
Объркването, изписано по чертите на краля почти надви яростта и грубото му поведение. Но само за минута - минута, която даде надежда на Кийли, че този мъж ще помогне на бедната жена.
- Ако в думите ти има истина... - започна той, но поклати глава. - Не. Няма значение. Няма да отгледам незаконно дете, плод на извратените игрички на богинята на вампирите.
Още една вълна от болка и отчаяние връхлетя Ейвлин, заедно със следващата контракция. Случи се нещо, което Кийли досега никога не бе преживявала във виденията си. Проговори със своя собствен глас, и по своя преценка, по начин, който влизаше в разрез с инстинктите на приемника й.
- Ти си жалко извинение за крал - изкрещя към него с дрезгав глас. - Конлан и Вен ще се срамуват от теб, ако разберат за това. Трябва да помогнеш на тази жена, преди да роди детето си на пода.
Кралят изръмжа, вдигна окървавения си меч и направи крачка към Кийли, но тогава друг играч влезе в стаята. Зад Кийли проговори изплашен, но решителен женски глас:
- Точно така, съпруже. Трябва да й помогнем. Повикайте главната девица от храма на
нереидите, за да помогне с раждането.
Кийли се страхуваше да разбере кой говори, но имаше доста добра идея, че е майката на Конлан и Вен.
- Благодаря ти! - прошепна с дрезгавото си и наранено гърло.
Кралицата се премести пред нея, а лицето й бе пребледняло или от шок, или от страх. В началото едва погледна към Кийли, но се загледа втренчено, когато забеляза раната на врата на приемника й.
- Няма защо - прошепна кралицата. - Сега ще открием лечител, който да се погрижи за теб, след което ще намерим главната девица от храма на нереидите, за да помогне на жената и бебето й.
Облекчението, умората или и двете едновременно, разкъсаха Кийли, която все още бе заключена в съзнанието на приемника си, и желанието й да остане в съзнание рухна. Докато очертанията на стаята потъмняваха, тя пропадна, въртейки се и преобръщайки се във водовъртежа на видението, което, изглежда, не бе приключило с нея.
* * *
Вратата зад Кийли се отвори. Намираше се в тъмна стая и гледаше повитото в пелени бебе, положено в дървена люлка. Познат глас я поздрави. Беше на кралицата.
Кичур сребриста коса падна пред лицето й и след като болката липсваше, тя осъзна, че не се намира в тялото на слугинята, а в друго. След като не трябваше да се притеснява за страха и ужаса на слугинята, можеше да помисли трезво.
Майката на Джъстис. Ейвлин, определено трябваше да е неговата майка. Но къде беше тя? И в чие тяло Кийли се намираше в този момент? Сълзи напълниха очите й и тя не можеше да си поеме въздух, когато знанието на приемника премина в съзнанието й.
Ейвлин умираше. Раждането е било много трудно. Нямаше какво друго да стори, освен да се моли.
Докато гледаше към нежните, деликатни като морски анемонии извивки на ръчичките на бебето, не можеше да не почувства мъка и болка. Това трябваше да е Джъстис. Нищо чудно, че бе така ощетен, след като животът му започваше по този начин.
- Главна девице. - Кралицата влезе в стаята. Носеше свещ и светлината, осветяваща цялото помещение, разкри блестящата синя коса на бебето. - Как е детето?
Кийли осъзна, че главната девица беше тя, когато приемникът отговори на въпроса.
- То е много добре, Ваше Величество. Но майката... страхувам се, че не мога да направя нищо повече.
Кралицата се обърна, за да погледне Кийли: с високо вдигната глава и тиха решителност във всяка нейна черта. Продума тихо, но с непоколебим глас.
- Въпреки, че тази жена е имала връзка със съпруга ми, заради жестоките манипулации на Анубиса, няма да допусна някой да я нарани. Моля ви, направете всичко по силите си, за да я излекувате. Заради мен и заради детето, което няма вина за случилото се.