Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Трудно бе да се каже със сигурност кой от двамата представлява по-отблъскваща гледка — дебелото и алчно дете или изсушената, обладана от студен гняв Анриет? Независимо че двамата не разменяха и дума, от схватката помежду им струяха открита враждебност и премерена жестокост.
Анриет заопипва около себе си, търсейки най-новата страница, разпечатана от Кевин. Тревожният доклад на някакъв европейски институт. По мнението на някои специалисти цените на недвижимите имоти ще се сринат, докато тези на петрола, на газа, водата, електричеството и храните ще хвръкнат, така че милиони французи ще бъдат разорени. „И вие може да сте едни от тях!“, пишеше в заключение авторът. Остава едно-единствено сигурно вложение, помисли Анриет — златото! Нуждаеше се от злато. Трябва да имаше някакъв начин да сложи ръка на златна мина.
Тя тихо изстена, свита под завивките. Как да постъпи? Какво да стори? Господи, помогни! Закашля се, разхлипа се, проклинаше Марсел Гробз и неговата кокошка, мрънкайки безспир, че я е напуснал, че си е изплакала очите и че я е принудил да се справя сама, без да пробира начините. Затова да не искат от нея да проявява състрадание към чуждата мъка!
За да потисне паниката, която се надигаше в нея, трябваше да посрещне деня на крак. Загърна плътно кльощавите си рамене с шала с ресни и извади изпод завивките болезнено белите си крака.
Надникна през прозореца, за да види дали слепият просяк, от чиято паничка бе свикнала да краде монети, не се е завърнал на входа на кооперацията. Понеже не го видя, заключи, че е сменил мястото си, отвратен от мизерните сумички, които събираше в обърнатата си шапка. Може би трябваше да го пощадя и да не го ограбвам с такова усърдие?, помисли тя, нахлузвайки старите избелели чехли на издължените си кокалести стъпала.
Дотътри се до кухнята, стопли си мляко, за да си сипе в какаото, разцепи по дължина половин франзела, намаза я с маргарин и конфитюр от малко бурканче. Бурканчетата отмъкваше от количките в коридорите на хотелите. Беше си изработила нова стратегия: промъкваше се в луксозните хотели, когато камериерките оправяха стаите — оставяйки вратите отворени, за да си вършат работата свободно, — качваше се по етажите и плъзгайки се покрай стените като сянка, пълнеше голямата си торба с най-разнообразни продукти, като се започне от ухаещите сапунчета и се стигне до малките бурканчета с мед и конфитюр. Случваше се да си тръгне с остатъци от пастет от гъши дроб, едва наченати агнешки котлети, златисти хлебчета, недоизпити бутилки вино или шампанско, които задигаше от подносите, оставени пред вратите. Нравеха й се тези плодоносни набези, създаваха й илюзията, че живее рисковано и гризка по малко от лукса.
Докато следеше млякото с избледнелите си очи, потъна в размисъл, от което сбръчканото й лице придоби леко унесено и меко изражение. Което подсказваше, че преди години тази жена трябва да е била красива. Около нея витаеше сянка на елегантност и женственост и човек с право можеше да си зададе въпроса, каква мъка я бе разяла, за да се изсуши до такава степен. Дали скъперничеството, високомерието и алчността, или гордостта на преуспелия, който е престанал да мисли за душата си и да я облагородява? Защо да си гримира сърцето и лицето, след като се смята за недостижима и всемогъща? Тъкмо обратното! Започва да заповядва, да гримасничи, да мята гръмотевици, става последна инстанция, унижава, отпъжда с небрежен жест досадниците. Не се страхува от никого, след като бъдещето й е осигурено.
До деня, в който…
Картите преминаха в други ръце и четирите аса на съпругата на шефа отидоха при младата унижена и оскърбена секретарка.
След като се наслади на половинката франзела, Анриет Гробз реши да се усамоти в тишината на някоя църква, за да си направи равносметка. Светът се бе засилил към погибел, обаче тя нямаше намерение да се предава. Длъжна бе да намери начин да се предпази от общия банкрут.
Позализа се малко оттук-оттам, сложи бяла пудра на продълговатото си тясно лице, намаза тънките си устни с дебел слой червило, натъкми широкопола шапка върху проскубания си кок, закрепи я с дълга игла, направи гримаса, като се видя в огледалото, повтори си многократно, годините ти се отразяват зле, моето момиче, потърси ръкавиците си от шевро, откри ги и излезе, превъртайки два пъти ключа в бравата.