Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Ръкописа.
Да се увери, че не става дума за салонен разговор, подхвърлена ръкавица от младата и разсеяна маркиза, която се отегчава, докато богатият й съпруг пълни семейната каса.
Така се роди „Смирената кралица“. Ирис Дюпен занесе ръкописа на Гастон Серюрие. Той бе прочетен, одобрен, отпечатан, продаден в стотици хиляди екземпляри. Пръв опит, който се оказа майсторско постижение.
За един ден Ирис Дюпен се превърна в кралицата на светските салони, на телевизионните предавания, на списанията. В нейно лице приветстваха новата звезда на литературния небосклон. Интересуваха се от прическата й, от конфитюрите, които не приготвяше, разпитваха я за любимите й автори, за марката дневен и нощен крем, които употребява, за първата й любов, дори и за Бог в цялата тази работа, кажете нещичко и за него? Канеха я на Салона на шоколада, на Автомобилния салон, на модните ревюта на Кристиян Лакроа, на предпремиерни прожекции на филми.
После гръмна скандалът, узурпаторката бе изобличена, стеснителната сестра — възстановена в авторските й права.
Гастон Серюрие бе проследил цялата афера от висотата на безпристрастен познавач на парижките нрави. Развеселен. Съвсем леко учуден.
Не трепна, когато научи за жестоката смърт на Ирис Дюпен в компиенската гора. Докъде ли бяха способни да стигнат някои жени, само и само да изпитат силни усещания? Жени, които предизвикваха съдбата, както се хвърлят жетони по зелените маси на казината. Жени, които се отегчават и си съчиняват изживявания с първия срещнат празноглав красавец, който кара кръвта им да кипне.
Нежната по-малка сестра го заинтригува…
Откъде идваше въображението, което щедро се сипеше, сякаш от рога на изобилието? Едва ли само от историческите източници. Не на него тия. В „Смирената кралица“ имаше любовни сцени, които точно предизвестяваха смъртта на красивата Ирис Дюпен. Истинските писатели предчувстват бъдещите трагедии. Истинските писатели изпреварват живота. Тази малка, скромна жена, тази Жозефин Кортес беше истинска писателка, но не го съзнаваше. Тя бе предугадила съдбата на сестра си. И точно това противоречие между жената и писателката караше да припламва искрица на интерес в студения и преситен поглед на Гастон Серюрие.
Определи й среща в един рибен ресторант на булевард „Распай“, обичате ли риба? Радвам се, защото там, където ви каня, предлагат само риба… значи казваме тринайсет и петнайсет, понеделник.
Жозефин пристигна точно в тринайсет и петнайсет. Вие сте първа, предупреди я сервитьорът, преди да я отведе до широка маса, застлана с бяла покривка. Малък букет анемонии хвърляше срамежлива сянка на елегантно подредената маса.
Тя съблече палтото си. Седна и зачака.
Огледа се и се опита да разпознае редовните посетители. Те се обръщаха към сервитьорите на малко име, осведомяваха се за ястията за деня, преди да седнат. Тези, които идваха за първи път, се държаха сковано и неловко, не отваряха уста, докато ги настаняваха на масите, и изпускаха на пода салфетките, разгъвайки ги. Редовните посетители се отпускаха тежко на пейките с разперени широко ръце, а незапознатите с мястото сядаха тихомълком, притеснени от разнообразната посуда и пъргавия и приветлив персонал.
Тя погледна няколко пъти часовника си и се изненада от въздишката на нетърпение, която се отрони от устните й. Ти си си виновна, упрекна се, в Париж хората никога не идват навреме, прието е да се закъснява. По принцип. Държиш се като истинска мухла.
Той пристигна в тринайсет и четирийсет и пет. Влезе като вихрушка в ресторанта, без да прекъсва разговора по мобилния си. Попита я дали чака отдавна. Отговори на събеседника си по телефона, че е изключено. Тя запелтечи, не, току-що била пристигнала, той отвърна, че в такъв случай не се чувствал чак толкова неудобно. Мразел да кара хората да го чакат, но го задържал един натрапник, от който не можеш лесно да се измъкнеш. Показа с жест как отхвърля натрапника, бръсвайки с ръка по ръкава си, и тя се насили да се усмихне. Някой ден може и аз да се окажа на неговото място, не се стърпя да си го помисли, поглеждайки ръкава.
Той прибра телефона си, прегледа набързо менюто, което знаеше наизуст, и поръча, правейки обичайните уточнения. Тя бе имала предостатъчно време да изучи ястията и тихо даде поръчката си. Той я поздрави за добрия избор и тя се изчерви.