Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Налагаше се да обмисли нещата. Да прояви новаторство. Да се изхитри. Да поразсъждава сериозно и задълбочено.
За целта нямаше нищо по-добро от тишината и покоя на църквата „Сент Етиен“, на две крачки от дома. Харесваше атмосферата на смирение в църквата. Въздухът, напоен с уханието на тамян в параклиса на Дева Мария, вдясно от входа, действаше на съвестта й като балсам, успокояваше я и й помагаше да върши зло, измолвайки божията прошка. Падна на колене на студените плочи, сведе глава и шепнешком се замоли. Благодаря Ти, Господи Исусе, за Твоето милосърдие, благодаря, че разбираш, че трябва да живея и да оцелея, благослови моите помисли и намерения, прости ми злото, което ще сторя, то е за правата кауза. Моята кауза.
Надигна се и отиде да седне на стол със сламена седалка на първия ред.
На светлината на трепкащите пламъчета на свещите и в тишината, нарушавана от време на време от нечии стъпки, Анриет се взираше в синьото наметало на Дева Мария и изковаваше плана на поредното си отмъщение.
Бе подписала документите за развода. Бе отстъпила. Марсел Гробз демонстрира великодушие. Факт. Тя запази името, апартамента и получи месечна издръжка, която й осигуряваше комфортен живот. Признаваше го… Но това, което всеки би определил като благоразположение и щедрост, за Анриет Гробз бе милостиня, мизерия, шамар. Всяка дума звучеше като обида. Тя мърмореше, преструвайки се, че се моли. Беше й неудобно на стола, който скърцаше под тежестта й, а докато отмяташе ядно зърната на молитвената броеница, не можеше да се стърпи да не предъвква обидата и да не си казва, аз живея в мансарда, той се шири в палат. От време на време в главата й проблясваха цифрите на фантастичните печалби на „Казамиа“, фирмата, която Марсел Гробз бе създал, тръгвайки от нулата, и тя скриваше лице в ръцете си, за да сподави яростта си. Цифрите танцуваха пред очите й и тя фучеше, безсилна, отчаяна, че отсега нататък не й се полага нито стотинка. Аз, която дадох толкова от себе си! Без мен той щеше да бъде нищо, нищо! Всичко това ми се полага по право, по право!
Бе повярвала, че ще постигне целите си, наемайки вещицата Шерюбин23 с нейните зли прокоби и уроки. Почти ги постигна, но се оказа, че отново е ударила на камък. Бе абсолютно необходимо да изработи нова стратегия. Нямаше време за губене. Изход имаше и тя бе сигурна в това. Марсел Гробз, потънал в брачната идилия и разсеян от семейното щастие, скоро щеше да направи някоя грешка.
Да прогоня гнева, да изработя стратегия, да си придам вид на невинно девойче на конфирмация, да пусна плана си в действие, изреди тя задачите си, вперила поглед в картината насреща, изобразяваща предателството на Юда и залавянето на Исус.
Всеки път, когато сядаше в параклиса на Дева Мария, Анриет Гробз вдигаше поглед и потъваше в съзерцание на огромната фреска, изобразяваща началото на Страстите Христови, мига, в който Юда пристъпва, за да целуне Господ. Зад гърба му — римски войници, дошли да отведат Христос. Странно чувство обземаше Анриет, смесица от жалост, ужас и нещо като върховна наслада от факта, че присъства на зараждащата се основополагаща драма на християнството. Черната душа на Юда се промъкваше в нейната собствена, показвайки й греха като зрял, апетитен плод, оцветен в яркочервено. Тя оглеждаше светлото, добродушно, всъщност твърде безинтересно лице на Христос, след което погледът й се местеше на Юда, на дългия му и тесен нос, гъстата брада, червената туника. Изглеждаше привлекателен и тя подозираше, че художникът е изпитал същата греховна слабост по отношение на този лукав и злосторен мъж, на този престъпник.
Добродетелта може да се окаже доста отегчителна…
Сети се за дъщеря си Жозефин, която винаги я дразнеше с поведението си на самарянка, с предаността си, и отново съжали за кончината на Ирис, истинската й дъщеря, плът от плътта й… Виж, тя беше тъй нужната й златна мина…
Анриет целуна молитвената броеница и се помоли за душата й.
Трябва непременно да измисля някаква хитрост, прошепна тя, милвайки с очи издължените тесни ходила на Юда, които се виждаха под червената роба. Помогни ми, мрачни Юда, помогни ми да се докопам и аз до хубаво натъпкана кесия със сестерции. Ти поне си наясно, че порокът изисква по-голямо въображение, повече ум, за разлика от добродетелта, която е ужасно глупава, подхвърли ми някаква идея и ще се моля за спасението на душата ти.
До слуха й стигна шумът от стъпките на пастора, който отиваше към сакристията, и тя припряно се прекръсти, осъзнала грешните си помисли. Може би трябваше да се изповядам, помисли си, прехапвайки устни. Бог прощава всички грехове и сигурно разбира моя гняв. В края на краищата и той не е бил чак такъв ангел! Обръщал се е с груби думи към майка си и е малтретирал търговците в храма. Всъщност изпитвам праведен гняв, Марсел ме ограби, остави ме гола и боса и затова искам отмъщение. Искам да ме възстановят в законните ми права. Боже мой, давам Ти обет, че искам само да ми върнат това, което е мое. Отмъщението ми ще се изрази само в това, Марсел да ми заплати полагаемото ми се. В края на краищата не е кой знае колко…
23
Виж „Бавният валс на костенурките“, цит.изд. — Б.пр.