Нишката на покварата

Единадесета глава

Бараксите Григи ту Керестин и Авун ту Коли вървяха един до друг по прашния черен път между гъсто засадените високи камакови стъбла. Небето беше ясно и лазурносиньо, а окото на Нуку ги наблюдаваше благосклонно от висините. Настроението на Григи обаче далеч не беше лъчезарно.

— Виж това — каза той на спътника си, след което се протегна и прекърши с две ръце едно от стъблата. От счупеното място избликна облак прах.

Авун се приближи и разгледа отблизо повърхността на стъблото. Тя бе набраздена от тънки черни жилчици, ала мъжът нямаше нужда от тях, за да разбере, че растението е болно. Добрият камаков бамбук беше толкова здрав, че го използваха за скеле при строителни дейности; този бе трошлив и за нищо не ставаше.

— Цялата реколта ли е така? — попита Авун.

— Част от нея може да бъде спасена — изсумтя Григи. — Достатъчна част, ала ако слухът, че останалите стъбла са заразени, се разпространи… Е, предполагам, че ще мога да я продам чрез някой посредник, но цената няма да бъде и половината на тази, която искам. Сякаш боговете са ни прокълнали.

Другият мъж го изгледа невъзмутимо.

— Не можеш да се преструваш, че не си знаел, че ще стане така.

— Така е, прав си — рече спътникът му. — всъщност част от мен даже се надяваше на това. Ако жътвата бе добра тази година, някои от съюзниците ни щяха да размислят дали са взели правилно решение относно това на коя страна да бъдат. Отчаянието не може да създаде трайни политически връзки, а и те най-лесно се разпадат, когато времената се променят. — Той захвърли встрани стъблото, което продължаваше да държи в ръката си, с отвратена физиономия. — Обаче не ми харесва и да гледам как хиляди ширети на пазара за стоки отиват на вятъра… Най-вече пък моите пари!

— Така само заздравяваме още повече позициите си — рече Авун. — Все пак бяхме подготвени за онова, което стана, за разлика от някои други благородници, които нямаха нашия късмет. Сега единствената им алтернатива срещу глада е да разкарат Мос и да сложат на трона някой, който знае как да управлява империята.

Григи му хвърли многозначителен поглед. Имаше нещо, което събеседникът му беше премълчал — нещо, за което никой от двамата не говореше, освен ако не беше крайно наложително. Възкачването на Григи на престола беше едната част от плана; другата бе да премахнат Чаросплетниците от апарата на властта. Не че изпитваха някаква особена неприязън към Вещерите — както всяка аристократична фамилия, и те използваха преимуществата, които им осигуряваха Чаросплетниците — ала усещаха настроенията сред народа и знаеха как се чувстваха обикновените хора. Селяните си мислеха, че Вещерите са отговорни за злините, които бяха сполетели империята, и че изравняването на статута на Чаросплетниците с този на благородните семейства представляваше грубо оскърбление срещу традицията и боговете. Авун не знаеше дали е така, или не е, но това и бездруго не беше толкова важно. След като Григи станеше Кръвен Император, трябваше незабавно да елиминира Чаросплетниците, или онова, което се случваше на Мос, щеше да сполети и него.