Хартиени градове
- Автор: Грийн Джон
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: „Егмонт България
- ISBN: 978-954-27-1080-6
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хартиени градове». Краткое содержание книги:
След тази луда нощ Кю пристига в училище, за да установи, че Марго е изчезнала, оставяйки след себе си тайнствени следи. Момчето е объркано – за него ли са те? Трябва ли да се впусне слепешката в търсене? Кю и този път не се колебае. И внезапно се оказва във вихъра на вълнуващо приключение – нещо между пътепис, детективска и любовна история. А с разкриването на всяка следваща следа открива, че момичето, в което е влюбен, не съществува.
Изчакахме Рейдар и тогава нещо изпука над нас. Застинахме. Опитах се да преглътна паниката. Можех да чуя как Бен диша, можех да чуя как Рейдар диша, можех да чуя как нервно пристъпват от крак на крак. Исках да се махна веднага. Едно бе сигурно: това пукане не беше Марго. Като нищо можеше да е някой наркоман.
— Абе не, бе… сградата се намества — прошепна Рейдар, но не беше така убедителен както обикновено. Стоях и не можех да мръдна. После Бен каза:
— Последния път, когато бях толкова изплашен, се напиках.
— Последния път, когато бях така изплашен, беше, когато трябваше да застана лице в лице с Черния рицар и да направя света безопасно място за всеки един магьосник — добави Рейдар.
Направих много несполучлив опит да се включа.
— Последния път, когато бях така изплашен, се наложи да спя в стаята на майка ми.
— Кю, ако бях на твое място, щях да съм изплашен ВСЯКА. ВСЯКА. БОЖА. ВЕЧЕР — изсмя се Бен.
Хич не ми беше до шеги, но с техния смях стаята изглеждаше по-малко страшна и малко по-безопасна. Тръгнахме да разглеждаме. Минахме покрай рафтовете, огледахме пода, но там имаше само стари копия на „Рийдърс Дайджест“ от 1970. След малко очите ми започнаха да привикват с тъмнината, мракът от черен стана сив. Пръснахме се в различни посоки и някак по-спокойно закрачихме наоколо.
— Никой да не излиза от тук, всички излизаме заедно — прошепнах и те отговориха „О.К.“ пак така шепнешком. Стигнах до една от стените и намерих първото доказателство, че някой е бил тук, след като… всички останали са напуснали. В стената беше изкопан нащърбен полукръгъл тунел на височината на човешки ръст. Над тунела някой беше написал с оранжев спрей думите ТРОЛ ВХОД и следваше стрелка, която услужливо сочеше към тунела, сякаш някой можеше да го пропусне.
— Момчета — каза Рейдар толкова високо, че злата магия на мястото почти се пропука. Тръгнах в посоката, от която дойде гласът му, и го намерих до отсрещната стена. Фенерчето му осветяваше друг ТРОЛ ВХОД. Графитите не изглеждаха точно като дело на Марго, но как можех да съм сигурен? Бях я виждал да прави една-единствена буква.
Рейдар освети тунела и аз се мушнах. Тунелът водеше до една напълно гола стая, само в единия край имаше навит на руло мокет. Огледах пода с фенерчето и видях следите от лепило. Явно навремето мокетът е бил залепен. На отсрещната стена видях още една такава дупка, но над тази нямаше графити.
Минах и през този тунел и се озовах в стая, по стените на която имаше етажерки за дрехи, рамките от неръждаема стомана все още стояха закрепени към стената, която беше в червеникави петна от ръжда, като изпръскана с вино. Тази стая бе по-добре осветена и след малко разбрах защо — на покрива имаше няколко дупки, дебела импрегнирана покривна хартия висеше от него, на няколко места покривът бе напълно разрушен и се виждаха стоманените греди.
— Магазин за сувенири — прошепна Бен, който незнайно кога бе застанал пред мен, и разбрах, че е прав веднага щом се огледах из стаята.
В средата на стаята под формата на петоъгълник бяха наредени пет витрини. Стъклото, което навремето е имало задачата да предпази туристите от пръскане на пари за боклуци, сега беше натрошено и лежеше пръснато около витрините. Сивата боя се бе олющила, образувайки странни и дори красиви шарки. Снежинки на разложението.
Колкото и да бе чудно, бяха останали дори някои от търговските експонати: телефон Мики Маус — далечен спомен от детството ми; наядени от молци, но все още прилежно сгънати тениски, покрити с натрошени стъкла. Под стъклата в една от витрините Рейдар намери кутия с карти и стари рекламни туристически брошури за Гатор и Кристалните градини, и за всякакви други атракциони, които отдавна не съществуваха. Бен вдигна ръка и ме подкани да ида до него. Сочеше безмълвно към един алигатор от зелено стъкло. Лежеше съвсем сам в едната от витрините, почти погребан под праха. Помислих си, че точно това е стойността на сувенирите: не можеш да ги подариш.
Тръгнахме обратно към празната стая, през стаята с металните рафтове и минахме през последния ТРОЛ ВХОД. Тази стая приличаше на офис без компютри и, изглежда, бе напусната много набързо. Сякаш хората, които са работили тук, са били засмукани в космоса от извънземни или нещо такова. Двайсет бюра в четири редици. На някои от бюрата все още имаше химикалки, както и много големи календари. На всяко бюро календарът бе отворен на февруари 1986. Бен бутна единия от столовете, той се завъртя и заскърца ритмично. Хиляди малки залепващи се листчета с реклама на Мартин Гейл Моргидж Корпорейшън бяха наредени до едно от бюрата в доста крива и почти разрушена пирамида. Имаше отворени кутии с разпечатки от матричен принтер с подробно отразени приходи и разходи на Мартин Гейл Моргидж Корпорейшън. На едно от бюрата някой беше построил едноетажна хартиена къща от брошури за жилищни квартали. Развалих къщата и пръснах брошурите с мисълта, че вътре може да има някаква следа. Нямаше.