Седем дни за цяла вечност…
- Автор: Леви Марк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Йорданов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Седем дни за цяла вечност…». Краткое содержание книги:
Лукас си взе една, Жул поднесе към него запалката и пламъкът за миг освети двете лица. Той дръпна силно и се закашля.
— Добри са — каза той, хвърляйки фаса надалече.
— Нещо стомахът ли не е наред? — попита Жул.
— Не! — отговори Лукас.
— Може би някакви неприятности?
— А вие, Жул, как сте с крака?
— Куца, както и всичко останало.
— Тогава сложете си превръзката, преди да се е инфектирал — посъветва го Лукас, отдалечавайки се.
Жул го видя да се отправя към старите постройки, разположени на стотина метра от кея. Лукас изкачи проядените от ръждата стълби и продължи по балюстрадата, простираща се успоредно на фасадата на първия етаж. Жул се провикна след него:
— Тази неприятност кестенява ли е или руса?
Но Лукас не го чу. Вратата на единствения осветен офис се затвори зад гърба му.
София нямаше никакво желание да се прибира вкъщи. Въпреки удоволствието, с което бе подслонила Матилда, между тях все пак не се бе установила пълна близост. Тя крачеше под старата кула с червени тухли, издигаща се над пустите кейове. Вграденият в коничната й част часовник отмери половин час. Тя се приближи към бордюра на кея. Носът на стария товарен кораб танцуваше на лунната светлина, едва прикривана от тънък слой мъгла.
— Обичам я тази стара лодка, още повече че сме на една възраст. Тя също скърца, когато се движи, и е още по-ръждива от мен!
София се обърна и се усмихна на Жул.
— Нямам нищо против нея — каза тя, — но ако стълбите й бяха в по-добро състояние, щях да я обичам още повече.
— Материалната база няма нищо общо с инцидента.
— Откъде знаете?
— Стените на доковете имат уши. Недоизказаните думи на едно място образуват недоизказани фрази на друго…
— Знаете ли при какви обстоятелства е паднал Гомес?
— Именно тук се крие цялата тайна. Ако наистина беше млад, човек би си помислил, че всичко е плод на невнимание. Откакто по телевизията казват, че младите са по-големи идиоти от старите… но аз нямам телевизор, а и старият докер беше доста опитен. Никой няма да се хване на едно обяснение, според което сам се е търкулнал долу.
— Може да му е прилошало?
— Възможно е, но трябва да се разбере защо му е прилошало.
— Но вие сигурно си имате вашата малка теза!
— Най-сигурното в момента е, че ми е студено, тази мръсна влага се промъква чак до костите ми, бих желал да продължим разговора, но малко по-нататък. В близост до стълбата, водеща към решетките, се е създал един особен микроклимат, имаш ли нещо против да повървим няколко метра?
София подаде ръка на стареца. Те се спряха под навеса, простиращ се по протежение на фасадата. Жул продължи още няколко метра и застана под единствения прозорец, който все още светеше в този късен час. Тя знаеше, че възрастните хора си имат някакви свои мании и за да спечели сърцата им, не трябваше да нарушава с нищо навиците им.
— Ето, пристигнахме. Тук е по-добре!
Те седнаха в подножието на стената. Жул изглади бръчките на своя вечен панталон с десен тип „Уелският принц“.
— И така — подхвана разговора София. — Какво искате да ми кажете за Гомес?
— Но аз не знам нищо! Ако слушаш внимателно, възможно е този лек бриз да ни разкаже нещо интересно.
София сбърчи вежди и в този момент Жул постави пръст на устните си. В тишината на нощта тя чу плътния глас на Лукас да ехти в офиса, разположен точно над главата й.
Хурт беше седнал на края на масата. Той бутна един малък пакет, опакован в амбалажна хартия, към директора на пристанищната агенция за недвижими имоти. Терънс Уолис бе седнал срещу Лукас.
— Една трета — сега. Втората третина ще получите, когато вашият административен съвет гласува експроприацията на доковете, и последната, когато подпиша заповед за комерсиализацията на терена — каза вицепрезидентът.
— За нас би било добре вашите администратори да се съберат в края на седмицата — добави Лукас.
— Срокът е ужасно кратък — промърмори мъжът, който все още не се осмеляваше да посегне към кафявия пакет.
— Изборите наближават! Кметството със задоволство ще огласи преобразуването на една замърсяваща околната среда зона в чист жилищен квартал. Това ще е като подарък, паднал от небето! — продължи още по-убедително Лукас, тикайки пакета в ръцете на Уолис. — Вашата задача, изглежда, не е толкова трудна, колкото се опитвате да я изкарате!
Лукас стана, приближи се към прозореца и леко го открехна. После добави: