Не питай, не казвай
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #9
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не питай, не казвай». Краткое содержание книги:
Вече абитуриентки, сега Ариа, Спенсър, Хана и Емили са по-големи, ала не са помъдрели особено — и упорито продължават с мръсните номера. Сладките малки лъжкини имат повече тайни отвсякога — тъмни тайни, които биха могли с един замах да разрушат съвършения живот, който те с толкова усилия се стараеха да възстановят.
Ариа параноично ревнува гаджето си от новия ученик в класа — защото той е тя, и то — майчице, каква тя… Спенсър гради твърде топли отношения с бъдещия си доведен брат. Бюстът на Хана за малко да стане интернет сензация, макар да има и по-добри начини да провали кампанията на баща си за сената. А Емили е готова буквално на всичко, за да получи спортна стипендия. Ех, мечти-и-и…
Най-лошото обаче е, че при последната пролетна ваканция в Ямайка четирите ужасни сладурани правят нещо абсолютно непростимо. Момичетата отчаяно се опитват да забравят тази съдбовна нощ, но по-добре от всички знаят, че тайната им непременно ще изплува.
Нищо не е свършило, докато А. не каже…
Диджеят пусна някаква бърза електронна песен. Спенсър стана и хвана Зак за ръката.
— Да танцуваме.
Зак повдигна вежди и я погледна развеселено.
— Да, госпожо.
Дансингът беше претъпкан с потни тела, но на Спенсър не й пукаше. Поведе Зак към средата на залата и започна да се поклаща в ритъм. Зак също затанцува със затворени очи, чувствайки музиката с цялото си тяло. За разлика от повечето момчета, които подскачаха напред-назад като чудовището Франкенщайн, Зак танцуваше като професионалист. Той не се ядосваше, когато някой се блъскаше с него, а просто свиваше рамене и продължаваше. Изведнъж отвори ясните си сини очи, срещна изпълнения с копнеж поглед на Спенсър и й намигна.
Тя отметна глава назад и се разсмя. Той беше най-сексапилното момче, което беше срещала някога. Химията между тях достигаше високи нива.
Тя се наведе към ухото му.
— Това е страхотно.
— Знам — отвърна Зак. — Ти си страхотна танцьорка.
— Ти също.
Ритъмът постепенно се забави, Зак и Спенсър започнаха да се приближават все повече един до друг, докато хълбоците им се докоснаха. Сърцето на Спенсър подскачаше в гърдите й като език на камбана. Когато отвори очи, пред погледа й се въртяха единствено красивите устни на Зак. Той също отвори очи и я погледна. Тя пристъпи към него. Той се наведе…
Спенсър си пое дълбоко дъх, прегърна го през врата и впи устни в неговите. Той ухаеше на ароматен крем за лице и имаше вкус на захар и лимон. Устните му останала неподвижни за миг, но после бавно се разтвориха и пропуснаха езика й вътре. Спенсър беше цялата наелектризирана. Зарови ръце в меката му коса, изпълнена с желание.
Но тогава Зак се отдръпна. Цветомузиката танцуваше по лицето му. Той изглеждаше объркан. Разстроен. Спенсър също отстъпи назад и лицето й пламна. Чувстваше се така, сякаш всички бяха вперили погледи в нея и й се присмиваха.
Зак я хвана за ръката и я придърпа към сепаретата, по-далеч от дансинга. Отпусна се върху един кадифен диван под диплещия се балдахин. Това бе местенцето, където се оттегляха двойките, за да се натискат, но внезапно то се оказа със съвсем различно излъчване.
— Мисля, че си останала с погрешни впечатления каза Зак. — Може и аз да съм те подвел.
— Всичко е наред — отвърна рязко Спенсър, втренчила поглед в блестящата диско топка, която висеше над дансинга. — Какъв е проблемът? Приятелка ли имаш? Да не би да се притесни от това, че родителите ни се срещат?
— Нищо подобно. — Зак затвори очи. — Всъщност, Спенсър… Мисля, че съм гей.
Спенсър зяпна от изненада. Погледна невярващо към гъстите му вежди и силните рамене. Изобщо не й изглеждаше гей. Той харесваше бейзбол. И бира. И като че ли харесваше и нея.
— Не съм искал да оставям погрешни впечатления у теб. — Зак улови ръцете й и ги стисна силно. — С теб ми е страшно забавно и не ми се иска това да е краят. Просто… никой не знае. Дори и баща ми.
Песента премина в някакъв ремикс, изпълняван като че ли от актьорите във „Веселие“ и момичетата се разпищяха. Спенсър погледна към меките, нежни ръце на Зак. Нещо в нея се пречупи.
— Тайната ти е на сигурно място при мен — каза тя и стисна ръцете му. Нейната горда същност на момиче, което винаги получава онова, което иска, все още се чувстваше разочарована и объркана, но освен това беше поласкана и трогната, че Зак също я намираше за забавна. Ако родителите им продължаха да се срещат, може би Зак щеше да се окаже идеалният полуроднина, когото Спенсър винаги бе искала. Може би през цялото време тя беше искала да има брат вместо сестра.
Зак скочи от дивана и дръпна Спенсър към себе си.
— Радвам се, че изяснихме нещата. Та докъде бяхме стигнали?
Спенсър отметна русата си коса назад. Докато си проправяше път през тълпата, тя се чувстваше лека и свободна, но усещането за нечие присъствие я накара да се спре и да се обърне. А там, под светещия надпис „ИЗХОД“, стоеше една тъмна фигура с качулка, която гледаше право в нея.
Спенсър отстъпи назад и сърцето й се качи в гърлото. Секунда по-късно фигурата се обърна и се изгуби в тълпата — анонимна, неоткриваема, но въпреки това опасно близо.
18.
Приятелите си казват всичко
Джипът на семейство Роланд вече го нямаше, когато същия четвъртък вечер Емили паркира колата си пред дома им. Когато отиде да позвъни на звънеца, тя забеляза, че вратата е само притворена.