Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
Бил Норт замислено поклати глава.
— Винаги съм се учудвал на нещата, които може да направи един отчаян човек.
— Ще отида при пилотите да видя какво става — каза тя, влезе в пилотската кабина и взе клетъчния телефон.
— Франк?
— Готова ли си да чуеш отговорите на въпросите си?
— Да. Казвай.
— И така, седалището на Бостич наистина е в Уайт Плейнс и има правомощия в Стамфорд. Дъщерята на Улф е отвлечена в Стамфорд, а тялото й е намерено в Кънектикът, но има улики, че е измъчвана и убита някъде другаде, вероятно в Мейн. Във всеки случай, ако е имало достатъчно доказателства, Бостич е можел да предяви обвинение в Уайт Плейнс, но не го е направил. И накрая… Слушай внимателно, защото е малко заплетено… Един детектив от щатската полиция в Кънектикът е получил заповедта за обиск. Казал на съдията, че има информация от достоверен източник, в който можел да се закълне, да претърси компютъра на известен педофил на име Брадли Лумин. Съдията издал заповедта, полицията я изпълнила и намерили истинска съкровищница от информация в компютъра на Лумин, включително снимки на голата жертва, докато я изтезавал. Не открили други веществени доказателства. Обвинението зависело от доказателствата в компютъра. После, както става обикновено, някакъв гаден адвокат оспорил заповедта преди процеса и при разпита на детектива съдията установил, че информацията е съобщена по телефона, а не лично. Нещо по-лошо, детективът не попитал кой е информаторът.
— Тоест източникът не е достоверен, така ли?
— Не е задължително. Детективът казал на съдията, че не попитал кой е информаторът, защото добре познавал гласа му. Но когато го призовали да даде показания, човекът заявил, че не се е обаждал.
— И по какъв начин е свързан Бостич с всичко това?
— Човекът, който заявил, че не се е обаждал по телефона, е Рудолф Бостич. По факса ми изпратиха копие от протокола на съдебното заседание. Бостич ясно заявил, че нито се е обаждал, нито е имал достъп до такава информация и дори да е имал, пак нямало да я предаде анонимно на един щатски полицай. Във всичко това има логика, Кет. Бостич има трийсетгодишен опит и петнайсет години е бил прокурор. Едва ли би постъпил толкова глупаво. Някой явно е преправил гласа си, за да заблуди ченгето, и когато съдията е разбрал това, е отхвърлил заповедта. Същото е станало и с доказателствата срещу убиеца на Мелинда Улф, които са били само от компютъра.
Кет потърка чело, представяйки си дилемата на Бостич, който сега беше пленник в пилотската кабина, а животът му — в ръцете на един обезумял от мъка баща. Тя се тревожеше за пътниците и гневът на Улф към Бостич бе останал някак на заден план. Но по всичко личеше, че Рудолф Бостич не е врагът. Улф бе разбрал погрешно как стоят нещата.
— Господи, Франк, проблемът е по-неприятен, отколкото предполагах. Улф явно е убеден, че ще принуди Бостич да направи самопризнания — например, че е излъгал за обаждането до ченгето. Но какво ще стане, ако Бостич е невинен и Улф не приеме това?
Последва дълго мълчание, после се чу:
— Ти си психологът, Кет.
Тя въздъхна.
— Има ли шанс да извадим на бял свят доказателства, които Улф би приел? Например справки за телефонни разговори или нещо подобно? Да докажем, че Бостич не се е обаждал?
— Ще се опитам да изровя нещо, Кет, но тук става дума за задълбочена следователска работа, приключила преди година и половина, и не мисля, че ще се справя бързо. Бостич или ще трябва да се престори, че прави самопризнания, или ти ще трябва да убедиш Улф, че греши. Или по някакъв начин да го измъкнем от самолета.
— С какво разполага Гранд Джънкшън?
— Само с шериф и със специализиран полицейски отряд за борба с тероризма. Мобилизирахме ги по радиото и те са съгласни да ни сътрудничат във всичко. Ще бъдат скрити.
Кет кимна.
— Добре. Чакай малко… Колко ни остава още, Дейн?
— Около дванайсет минути, дори по-малко.
Кет предаде думите му на Франк.
— Кет, след пет минути Вашингтон може да издърпа случая от ръцете ми.
— Какво искаш да кажеш, Франк?
— Ами, ако самолетът беше кацнал в Солт Лейк Сити, ние щяхме да ръководим шоуто. Но той вече е в Колорадо и клонът на ФБР в Солт Лейк Сити вече не е изключителен собственик върху правата, така да се каже.
— Не искам да работя с хора, които не познавам, Франк. Трябва ми силна подкрепа.