Злочестие [bg]

Тримата свалихме оръжията, слисани от слабоватия Епичен, който почна да си мърмори под нос, излегнат със затворени очи в новия си стол.

— Хъмм… — осмелих се аз накрая. — А ако не ти се подчиним?

Ейбрахам и Меган ме изгледаха все едно съм полудял, но на мен това ми се струваше съвсем основателен въпрос.

Крадеца поотвори едно око.

— А?

— Какво ще направиш — казах аз, — ако не ти се подчиним?

— Трябва да ми се подчинявате. Аз съм Епичен.

— Сам разбираш — бавно рекох аз, — че ние сме Възмездители.

— Да.

— Та… ние някак не се подчиняваме на Епичните през цялото време. Искам да кажа, ако ги слушахме, щяхме да сме много слаби в работата си.

— Оу? Нима цялата ви кариера не премина в това да правите точно каквото ви казваше един Епичен?

Искри. Всеки ли го знаеше? Предполагах, че не е много трудно да се отгатне, след като вече беше в града. И все пак. Отворих уста да възразя отново, но Меган ме издърпа за ръката извън стаята. Ейбрахам се оттегли с нас, непохватно понесъл пушката си. Коуди и Мизи стояха на стъпалата и гледаха угрижено.

Озовахме се в кухнята на средния етаж, наредихме се около тясната маса от сол и заговорихме приглушено.

— Наистина ли е той? — попита Мизи. — Тоест, големият, кралят на града, как му беше там името?

— Материализира стол — отговорих аз. — Това е много рядка способност. Той е.

— Искриии. Искаш ли да се измъкна навън и да взривя скривалището? Всичките ми експлозиви са в готовност.

— Няма да му навреди — обясни Меган. — Освен ако не успеем да проявим слабостта му.

— Освен това, може да е двойник — додадох аз. — Не знам доколко е вероятно, но истинското тяло на Крадеца би трябвало да е някъде другаде. На практика в безсъзнание, в нещо като транс. Диша, сърцето му бие, но не е буден.

— Струва ми се опасна игра — каза Меган, — като имаме предвид на колко уплашен се преструва. Би ли искал да остави истинската си личност така беззащитна?

— Кой знае — отвърнах аз.

— Все пак се чудя защо е тук — каза Ейбрахам. — Твърдението му, че търси убежище, е фалшиво, нали? Той е най-могъщ Епичен. Не би имал нужда да…

Стъпки по стълбището. Всички се обърнахме, когато Крадеца се качи на втория етаж.

— Къде е питието ми? — поиска да узнае той. — Сериозно ли не можете да запомните и най-простата заповед? Вече разбирам, че допускането ми за вашите ограничени способности е било страшно надценяване.

Хората от отряда нервно стиснаха оръжията си и недоловимо се обърнаха, за да образуват фронт срещу това същество. Висш Епичен. Който се размотава из базата ни без ограничения. Ние бяхме капки кал върху прозорец; той беше гигантска отмъстителна бутилка почистващ спрей.

С усилена лимонова миризма.

Предпазливо се надигнах от мястото си. Всички останали бяха Възмездители много преди мен, обучени от Проф да са внимателни и тихи. Биха искали да нападнат — да разсеят Крадеца, а после да избягат и да установят нова база.