Никога не ме оставяй
- Автор: Ишигуро Кадзуо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Никога не ме оставяй». Краткое содержание книги:
От време на време ние във Фермата можехме да се натъкнем на някое от тях, паднало зад дивана или забутано сред купчината стари вестници. Това бе списание от така нареченото „меко порно“, макар че в онези години не правехме разлика между тях. Никога преди не бяхме виждали подобно нещо и не знаехме как да реагираме. Ако някое от списанията попаднеше в ръцете на „ветераните“, те със смях го прелистваха и после с досада го захвърляха настрана и, като ги гледахме, ние започнахме да постъпваме по същия начин. Когато преди няколко години двете с Рут си спомнихме за това, тя каза, че във Фермата се разнасяли десетки порносписания.
— Никой не си признаваше, че са му интересни — забеляза тя. — Нали помниш как постъпвахме? Ако в стаята се появеше някое от тези списания, всички се правеха, че им е адски скучно. Излезеш за половин час и като се върнеш, що да видиш — списанието изчезнало.
Впрочем затова и започнах да ви го разказвам — за всяко списание от този род във Фермата казваха, че е от „колекцията на Стийв“. Според битуващото мнение друг източник не би могло и да има. Повтарям, че повече нищо не знаехме за Стийв. Ала още тогава виждахме и смешното в подобно поведение, така че, когато някой посочваше някое списание и казваше: „Вижте, вижте! От колекцията на Стийв!“, в гласа му се четеше ирония.
Тези списания вбесяваха стария Кефърс. Говореха, че е религиозен и е категорично не само против порното, а и против секса изобщо. Понякога излизаше извън кожата си от гняв: страните под сивите му бакенбарди ставаха на червени петна, той започваше шумно да обикаля по всички помещения, втурваше се в стаите, без да чука на вратите, рошен да изземе всички „списания на Стийв“ до едно. Как ли само не се опитвахме да намерим нещо смешно в поведението му и да му се присмеем, ала когато беше в подобно настроение, той наистина ни плашеше. Внезапно прекъсваше обичайното си мърморене и около него увисваше тишина, която ни ужасяваше.
Помня, че веднъж Кефърс събра шест-седем списания от стаите и се отправи към автомобила си с тях. Двете с Лора го гледахме отгоре, от прозореца на моята спалня, и Лора каза нещо, което ме разсмя. После видях как той отваря вратата на фургончето си и понеже трябваше да премести нещо вътре с двете си ръце, остави списанията върху купчината тухли до котелното помещение (няколко месеца преди това някои от „ветераните“ искаха да направят барбекю на това място). Наведен, скрил главата и раменете си в отвора, Кефърс ровеше ли, ровеше вътре във фургона и нещо ми подсказа, че въпреки яростта, която демонстрира само преди минута, съвсем е забравил за списанията. И наистина, няколко минути по-късно той се изправи, настани се зад волана, затръшна вратата и потегли.
Когато показах на Лора забравените от него списания, тя каза:
— Няма да останат дълго там. Ще трябва отново да ги събира от стаите.
Но когато след около половин час минавах покрай котелното, видях, че списанията са си все още там. Хрумна ми да ги отнеса в спалнята си, но после реших, че ако ги открият у мен, подигравките им няма да имат край; нямаше как да обясня на останалите за какво са ми потрябвали. Ето защо ги грабнах и ги отнесох в котелното.
Котелното помещение представляваше бивш хамбар, пристроен към фермерската къща, натъпкан със стари косачки, вили и други непотребни сечива, които, според Кефърс, нямаше да се разгорят толкова лесно, ако котелът внезапно избухне. Вътре имаше стар тезгях и аз поставих списанията върху него, поразчистих натуриите и сама се настаних отгоре. В котелното беше полутъмно, но зад гърба ми имаше отдавна немит прозорец и като отворих първото списание, видях, че фотографиите се виждат добре.
В списанието имаше много снимки на момичета с широко разтворени крака или с щръкнали нагоре задници. Трябва да призная, че когато ми се бе случвало преди да разглеждам подобни картинки, понякога съм изпитвала възбуда, макар че никога не ми бе хрумвало да правя това с някое момиче. Ала в онзи ден се интересувах от съвсем друго нещо. Прелиствах страниците бързо, за да не се разсейвам от сексуалните пози. Честно казано, дори не забелязвах разголените тела, защото вниманието ми бе съсредоточено върху лицата на момичетата. Не пропусках дори по-дребните фотоматериали, поместени встрани, които представляваха реклами на видеофилми и други такива, и преди да отгърна следващата страница, внимателно се взирах в лицето на всеки модел.