Никога не ме оставяй
- Автор: Ишигуро Кадзуо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Никога не ме оставяй». Краткое содержание книги:
— След Хейлшам твоята колекция изчезна, нали?
Седнала в кревата, Рут дълго мълча, плочките на стената зад гърба й отразяваха лъчите на залеза. После каза:
— Помниш ли, че преди да заминем оттам, настойниците ни непрекъснато ни повтаряха, че можем да вземем и колекциите си със себе си? Аз извадих всичките си неща от сандъчето и ги прибрах в пътната чанта. Мислех си, че във Фермата ще си намеря подходящо дървено сандъче. Но като пристигнахме, забелязах, че никой от „ветераните“ няма колекция. Значи идеята бе само наша, значи това не бе нормално. Вероятно на всички ни е направило впечатление, не само на мен, но вие не споменахте за това, нали така? И тогава реших, че не ми трябва никакво сандъче. Така предметите си останаха месеци наред в чантата, а после изхвърлих всичко.
Взрях се в нея.
— Изхвърлила си колекцията си на боклука?
Рут поклати глава и следващите няколко секунди сякаш си припомняше един по един всички предмети от своята сбирка. Накрая каза:
— Напъхах ги в чувал за смет, ала не можах да ги изхвърля с боклука. Затова помолих Кефърс, като си тръгва да вземе и чувала и да го откара в магазина. Знаех за съществуването на благотворителни магазини, бях се интересувала преди това. Кефърс поразтършува из предметите, не разбра какви са точно, пък и как би могъл да разбере, усмихна се и заяви, че никой магазин няма да приеме такива неща. Казах му, че има не лоши работи, някои дори си струват. Той видя, че ми е мъчно и промени тона си. Отвърна: „Добре, госпожичке, така да бъде, ще ги откарам в Оксфам.“4 После, сякаш е направил огромно усилие над себе си, каза: „Сега, като се порових из чувала, видях, че в него наистина има някои хубави предмети.“ Думите му не прозвучаха много убедително. Сигурно е изхвърлил чувала по пътя. Но поне не го видях.
Тя се усмихна.
— Ти не беше като мен. Спомням си. Не се срамуваше от колекцията си и я запази. Сега съжалявам, че не направих като теб.
Искам да кажа, че всички се стараехме да се приспособим към новия живот и според мен всички извършихме по нещо, за което после съжалявахме. Забележката на Рут ме огорчи сериозно, ала сега е трудно да съдим и нея, и когото и да било друг за поведението им през първите месеци на престоя ни във Фермата.
С идването на есента, аз почувствах, че постепенно се приспособявам към условията и че започвам да обръщам внимание на неща, които преди са ми убягвали. Забелязах например странното отношение към онези, които си бяха заминали наскоро. „Ветераните“ ни разказваха всякакви забавни случки за обитателите на Белия дом и Фермата с тополите, които са виждали, когато са ходели там, ала никога не споменаваха за бившите си съквартиранти и близки приятели, напуснали Фермата малко преди да пристигнем ние.
Забелязах и още нещо — беше ми ясно, че двете неща са взаимносвързани, — мълчанието, което витаеше около онези, които тръгваха „на курс“ и за които дори ние, новите, знаехме, че там ги учат да помагат на донорите. За няколкото дни, през които ги нямаше, практически никой не споменаваше за тях, а след завръщането им никой не ги разпитваше за нищо. Допускам, че вероятно те са споделяли с най-близките си приятели, ала не бе прието да завързват разговори за тези свои пътувания пред повече хора. Спомням си, че една сутрин през запотените стъкла на кухненските прозорци зърнах двамина от „ветераните“, които тръгваха на курс, и си помислих, че вероятно през пролетта или лятото те ще заминат завинаги и ние ще избягваме да споменаваме имената им.
Не твърдя, че за заминалите не можеше да се говори абсолютно нищо. Ако беше нужно да бъдат споменати, споменаваха ги — в голямата им част, разбира се, косвено, във връзка с някой предмет или с някоя дейност. При ремонта на водосточната тръба, например, можеха да възникнат маса разговори на тема „как я е поправял Майк“. В близост до Черния хамбар имаше пън, който наричаха „пъна на Дейв“, тъй като в продължение на три години, няколко седмици преди нашето пристигане във Фермата, той обичал да седи, да чете и пише на него, понякога дори в дъждовно и мразовито време. Ала най-впечатляващата личност бе може би Стийв. Никой от нашата компания не разбра кой знае колко за личността му, с изключение на факта, че е обичал да разглежда порносписания.
4
Благотворителна организация с център Оксфорд, която се занимава с оказване на помощ на гладуващите и пострадалите от стихийни бедствия. — Б.пр.