Никога не ме оставяй
- Автор: Ишигуро Кадзуо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Никога не ме оставяй». Краткое содержание книги:
Тя ме погледна изучаващо и се разсмя, сякаш ми казваше: „Но двете сме все още приятелки, нали?“
Ала аз не видях нищо смешно в последната й забележка. Вдигнах книгата си и безмълвно се отдалечих.
Глава единайсета
Трябва да ви обясня защо се разтревожих толкова от думите на Рут. Онези първи месеци на престоя ни във Фермата бяха странен период от нашата дружба. Карахме се за какви ли не дреболии! Ала в същото време бяхме откровени помежду си, както никога преди. Сещам се най-вече за разговорите ни на четири очи, които провеждахме обикновено преди лягане в моята стая под самия покрив на Черния хамбар. Можете да ги наречете и отглас от разговорите ни преди звънеца за лягане в Хейлшам. Така или иначе, колкото и да се бяхме карали през деня с Рут, когато настъпеше вечерта, ние сядахме една до друга върху моя дюшек, посръбвахме горещ чай и споделяхме най-интимните си преживявания, свързани с живота ни на новото място. Преди това нищо подобно не ни се бе случвало. Тези излияния, пък и приятелството ни като цяло, по онова време бяха възможни благодарение на факта, че всяка една от нас знаеше: ще се отнесе внимателно и уважително към казаното, няма да излъже доверието на другата и няма да използва чутото като оръжие дори ако след това се скараме. Между двете ни съществуваше ясно, макар и мълчаливо съгласие по този въпрос и до разговора ни, който започна по повод „Даниел Деронда“, нито една от нас не бе дори намекнала, че би могла да го наруши. Ето защо, когато Рут произнесе думите относно отношенията ми с някои от „ветераните“, аз не само се разсърдих, а ги приех като предателство. Защото ми стана съвършено ясно за какво намеква: за едно мое признание по време на вечерните ни разговори във връзка със секса.
Както вероятно сами си представяте, сексът във Фермата коренно се различаваше от този в Хейлшам. Беше станал доста по-непосредствен — да го кажа така: някак „по-зрял“. Никой не клюкарстваше и не се кикотеше по повод на това кой с кого и кога. Ако неочаквано станеше ясно, че между момиче и момче е имало нещо, никой не се впускаше в догадки дали ще станат постоянна двойка, или не. И ако те се превръщаха в нова двойка, никой не си позволяваше да говори за това като за нещо кой знае какво. Всички го приемаха спокойно, само че, когато се споменеше името на единия, неминуемо се споменаваше и името на другия: „Криси и Родни“, „Рут и Томи“. Ако някой искаше да започне сексуални отношения с теб, той го проявяваше доста по-непосредствено. Момчето просто идваше при теб и те питаше не би ли искала „за разнообразие“ да пренощуваш в неговата стая или нещо от този род, нищо особено. Понякога това означаваше, че иска двамата да сте двойка, друг път интересът му траеше само една нощ.
Пак ще повторя, че атмосферата, която цареше във Фермата, бе характерна за възрастни хора. Но сега ми се струва, че сексът във Фермата бе и малко по-функционален. Може би тъкмо поради факта, че му бяха спестени всякакви клюки и всякаква тайнственост. А може би и поради студа.
Помня, че докато пребивавахме във Фермата, ние се занимавахме със секс в адската тъмнина на мразовитите спални, под тонове одеяла. Много често те дори не бяха одеяла, а най-различни неща, попаднали ни под ръка, които използвахме за завивки: стари завеси, дори парчета от килими. Понякога беше толкова студено, че си навличахме всевъзможни дрехи, а когато правиш секс в такъв вид, струва ти се, че те е налегнала планина от спални завивки и през по-голямата част от времето сама не си наясно дали го правиш с някое момче, или с целия този товар от дрехи.
Но онова, което искам да ви кажа, е, че през първите месеци във Фермата аз на няколко пъти се събирах за по една нощ ту с едно, ту с друго момче. Не че имах някакъв замисъл. Планът ми по-скоро бе следният: не бързай, внимателно се огледай и едва тогава, може би, ще откриеш човека, с когото ще станете двойка. Дотогава не го бях открила и като наблюдавах останалите двойки, най-вече Рут и Томи, изпитвах любопитство и нямах нищо против и аз да бъда като тях. Пак повтарям, такъв бе моят план, но докато продължавах да срещам любители на секс само за една нощ, аз се тревожех не на шега. Така че една вечер, когато Рут беше в стаята ми, реших да споделя безпокойството си с нея.
В много отношения разговорът ни бе един от обичайните ни вечерни излияния. Седяхме си една до друга върху моя дюшек с чаши чай в ръце, леко привели глави, за да не се ударим в гредите. Обсъждахме момчетата във Фермата и кое би ми подхождало най-много. Рут бе на висота: говореше с ободряващ тон, шегуваше се, проявяваше и такт, и ум. Ето защо реших да й разкажа за мимолетните си похождения. Обясних й, че отначало вършех всичко без истинско желание и че макар и да не можехме да имаме деца от близостта си с момчета, сексът, както ни бе предупредила и госпожица Емили, сексът по странен начин бе подействал на чувствата ми. После казах: