Хайка за вълци

Когато мина покрай оградата на къщата, Николин видя унгареца да носи жена си на ръце, както се носи дете. Знаеше вече от леля Райна готвачката, че госпожа Клара е болна от парализа, но се учуди, че е толкова крехка и нежна като момиче, а очите й са толкова големи и ясносини. Отсега нататък, когато щеше да минава покрай къщата им, винаги щеше да вижда как Малай я изнася по три пъти на ден и според времето я поставя в малката беседка или върху тревата в градината. И всеки път щеше да го поразява нежността, с която унгарецът, успял за минута да облече чисти дрехи, носеше жена си на ръце, както се носи малко момиче, и как това малко момиче, подобно на ония крехки растения, които взимат живителните си сокове от въздуха, обгръщаше шията му с двете си ръце и му говореше нещо на техния си език с нежен и звънлив детски глас. Един или два пъти в месеца Малай я донасяше да посвири на пианото и ако Деветаков бе в къщи, двамата с госпожа Клара си говореха на френски. Малай поставяше нотите над клавиатурата, сядаше на края на масата със скръстени ръце и гледаше усмихнат жена си, а когато тя се извръщаше на кръглото и въртящо се столче към пианото и започваше да свири, суровото му и непроницаемо лице с извит нос като клюн на граблива птица изведнъж се озаряваше от някаква вътрешна светлина и придобиваше странно изражение, едновременно весело и тъжно, дълбоко замислено и усмихнато, а от студените му очи се излъчваше меко, лъчезарно сияние и едри, бистри сълзи заблестяваха на тъмните му клепки. Звуците излитаха изпод тънките бели пръсти на госпожа Клара като невидими птици, кръжаха във въздуха, докосваха тавана с пухкавите си криле, гмуркаха се надолу, за да се докоснат до печката, до стените, до всички предмети, настигаха се, играеха като пролетно ято, докато изпълнят стаята до последен предел. Малко по малко Николин започваше да ги вижда като живи, разноцветни петна, които летят плавно и звучно във въздуха, гонят се, пеят или плачат с тъжни, стенещи гласове, извиват се като вихрушка и уж чезнат в далечината, а влизат в самия него, изпълват душата му и го карат да тръпне от някакво нетърпение да ликува от радост или да изпитва непонятна сладостна тъга.