Японският любовник
- Автор: Альенде Исабель, Алиенде Исабел
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК КОЛИБРИ
- ISBN: 978-619-150-736-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Японският любовник». Краткое содержание книги:
Беше сезонът на екстравагантните празненства, с които студентите се сбогуваха с университета. Покрай музиката, алкохола и танците Алма забрави за зловещата сянка, която ѝ се привиждаше, до петъка преди връчването на дипломите. Бе прекарала голяма част от нощта на един щур купон, където пи прекалено много и се държеше на крака само благодарение на кокаина – две неща, които никак не ѝ понасяха. Към три часа сутринта шумна компания от младежи в открита кола я остави пред квартирата ѝ. Олюлявайки се, разрошена и с обувките в ръка, Алма взе да рови в чантата си за ключа, но преди да го е открила, се свлече на колене и почна да повръща, докато в нея не остана нищо. Сухите напъни продължиха още доста време, а по лицето ѝ се стичаха сълзи. Най-накрая се опита да стане, плувнала в пот, със спазми в стомаха, треперейки и скимтейки от слабост. Неочаквано две мощни лапи се впиха в ръцете ѝ и тя усети как някой я вдига от паважа и я задържа на крака. "Би трябвало да се срамуваш, Алма Мендел!" Не позна гласа от телефона. Преви се от нов напън за повръщане, но лапите я стиснаха още по-здраво. "Пуснете ме, пуснете ме!", измърмори тя, ритайки. Една плесница през лицето проясни за миг съзнанието ѝ и тя различи очертанията на мъж със смугло, насечено от белези лице и бръснат череп. Незнайно защо, изпита огромно облекчение, затвори очи и се предаде на пиянските мъки и смътното усещане, че се намира в железните обятия на непознатия, който току-що я бе зашлевил.
В седем сутринта в събота Алма се събуди, завита с грубо одеяло, което дращеше кожата ѝ, на задната седалка на някаква кола. Вонеше на повръщано, урина, цигари и алкохол. Не знаеше къде е и нямаше никакъв спомен за случилото се предишната нощ. Седна и понечи да пооправи дрехите си; тогава осъзна, че е загубила роклята и фустата си, беше по сутиен, гащи и колан за жартиери, със съдрани чорапи и без обувки. Безмилостни камбани кънтяха в главата ѝ, тя зъзнеше, устата ѝ бе пресъхнала и ужасно се страхуваше. Отново легна, сви се на кълбо, скимтейки и викайки Натаниел.
След малко усети, че някой я разтърсва. Отвори с мъка клепачи и мъчейки се да фокусира погледа си, различи силуета на непознат мъж, който бе отворил вратата на колата и се навеждаше над нея.
– Кафе и аспирин. Това малко ще те облекчи – каза ѝ той и ѝ връчи картонена чаша и две таблетки.
– Оставете ме, трябва да си вървя – отвърна Алма с грапав език, опитвайки се да стане.
– Никъде не можеш да идеш в това състояние. Близките ти ще пристигнат след няколко часа. Утре е връчването на дипломите. Изпий кафето. В случай че искаш да знаеш, аз съм брат ти Самуел.
Така възкръсна Самуел Мендел, единайсет години след като бе загинал в Северна Франция.
След войната Исаак Беласко бе получил достоверни доказателства за участта, застигнала родителите на Алма в нацисткия лагер за изтребление край село Треблинка, в Северна Полша. Руснаците не документираха освобождаването на лагера, както бяха направили американците на други места, и официално се знаеше много малко за случилото се в този ад, но Еврейската агенция изчисляваше, че от юли 1942 до октомври 1943 година там са загинали осемстотин и четиресет хиляди души, осемстотин хиляди от които евреи. Що се отнася до Самуел Мендел, Исаак успя да се осведоми, че самолетът му е бил свален над окупираната от германците зона във Франция и според британските военни регистри нямало оцелели от катастрофата. По онова време Алма доста отдавна вече не знаеше нищо за своите близки и ги смяташе за мъртви далеч преди чичо ѝ да го потвърди. Когато ѝ казаха, тя не плака за тях, както можеше да се очаква, защото през тези години толкова се бе старала да потиска чувствата си, че бе загубила способността си да ги изразява. Исаак и Лилиан решиха да сложат точка на тази трагедия и заведоха Алма в Европа. В гробището във френското селце, където бе паднал самолетът на Самуел, те поставиха паметна табела с името и датите на раждането и смъртта му. Не получиха разрешение да посетят контролираната от съветските войски Полша; това поклонение Алма щеше да предприеме много по-късно. Войната бе свършила четири години преди това, но Европа все още тънеше в разруха и големи маси от изселници бродеха из нея, търсейки родина. Изводът на Алма бе, че един живот няма да ѝ стигне, за да изкупи предимството, че е единствената оцеляла от семейството си.