Японският любовник

Публиката посрещна лекторката, изправена на крака и с овации, и Алма за пореден път си даде сметка за своята непросветеност. Не бе подозирала, че дизайнерката на шаловете на леля ѝ Лилиан е звезда. Вера Нюман не се налагаше с вида си, беше висока метър и петдесет и бе стеснителна, скрита зад огромни очила с тъмни рамки, които закриваха половината ѝ лице, но едва отворила уста, за никого не остана съмнение, че пред тях стои колос. Алма почти нея виждаше на подиума, но слушаше всяка нейна дума със свит стомах и с ясното усещане, че това е повратен момент в живота ѝ. За един час и петнайсет минути тази дребна, ексцентрична, ярка, феминистки настроена и крехка женица разтърси публиката с разказите за неуморните си пътувания, превърнали се в извор на вдъхновение за различните ѝ серии: Индия, Китай, Гватемала, Исландия, Италия и други части от планетата. Говореше за своята философия, за техниките, които използваше, за пласирането и разпространението на продуктите си, за преодолените препятствия.

Същата вечер Алма се обади по телефона на Натаниел и с възторжени викове му съобщи за бъдещето си: ще следва стъпките на Вера Нюман.

– На кого?

– На дизайнерката на чаршафите и покривките на родителите ти, Нат. Нямам намерение да продължавам да си губя времето с лекции, които за нищо няма да ми послужат. Реших да уча дизайн и живопис в университета. Ще посещавам семинарите на Вера и след това ще обикалям света като нея.

След няколко месеца Натаниел завърши право и се прибра в Сан Франциско, но Алма не пожела да го придружи, въпреки настояванията на леля ѝ Лилиан да се върне в Калифорния. Изтърпя четири зими в Бостън, без да се оплаква от климата, скицирайки и рисувайки неуморно. Липсваха ѝ лекотата, с която Ичимей рисуваше, както и дързостта на Вера Нюман по отношение на цветовете, но тя си постави за задача да компенсира с добър вкус недостатъчния си талант. Още тогава имаше ясна представа за посоката, която щеше да следва. Нейните произведения щяха да бъдат по-изискани от тези на Вера, защото целта ѝ не беше да задоволява масовия вкус и да триумфира на пазара, а да твори за развлечение. Възможността да работи, за да печели, изобщо не ѝ минаваше през ума. Никакви шалове за по десет долара, нито чаршафи и салфетки на едро; ще рисува и ще създава щампи за ограничен брой изделия, ушити от най-висококачествена коприна и подписани лично от нея. Продуктът на нейните ръце ще бъде ексклузивен и скъп и приятелките на леля ѝ Лилиан ще са способни на убийство, за да си го доставят. През тези години тя победи парализиращото въздействие на внушителния град върху нея, научи се да се движи в обществото, да пие коктейли, без да губи разсъдъка си, и да завързва приятелства. Почувства се до такава степен срасната с Бостън, че когато се прибираше през ваканциите в Калифорния, ѝ се струваше, че се намира в някаква изостанала страна на друг континент. Сдоби се също така с обожатели на дансинга, където френетичното практикуване с Ичимей в детството даде своите плодове, и първият ѝ сексуален контакт се осъществи без никакви церемониалност в някакви храсталаци по време на един пикник. Това успокои любопитството ѝ и комплекса, че прехвърлила двайсет години, още е девствена. С времето последваха други подобни срещи с различни младежи, но с никого не изпита нещо, достойно да бъде запомнено, и това затвърди решимостта ѝ да чака Ичимей.